Човек остарява, когато забрави за детето в себе си…
А ти помниш ли, че си бил дете?
Грозна случка от градския транспорт вчера ме накара да се замисля какво всъщност е старостта.
В моята представа, старостта не е цифра, а състояние на духа. Има хора, които са стари на 20, и такива, които са млади на 80. От какво зависи? От вътрешната нагласа. От желанието. От емоциите.
С времето някак си всеки им обръща гръб и спира да се вълнува от „малките неща“: усмивки, деца, блага дума, здравето, всеки ден, в който се събуждаш, е дар от Бога…. това са малките неща…
И точно тогава остаряваме… А не е нужно.
И така, какво всъщност се случи…
За детето в теб… Дай му глас, а не му затваряй устата с мръсни ръце
Неделен ден, някъде около обяд, в метрото в столицата… Седя си кротко и гледам през прозорчето в съседния вагон – все още нищо интересно не се случва.
На следващата спирка се качва майка с две малки момиченца. Децата са на възраст 3-4. Игриви, красиви, малки, пълни с живот. Започват да се въртят около едната колона, на която хората се хващат. Не пречат на никого. Говорят си нещо и се заливат от смях. Нямаше как да не им завидея – спомних си колко забавно е да си дете и с радост на гледаш на живота и всичко, което ти предстои.
Пред мен беше седнала възрастна дама (60+), която ги гледаше укорително. След около две спирки се разкрещя:
-Млъквайте вече! Това да не в детска градина!
Майката се опита да ги оневини:
-Те са деца, играе им се…
-Така ги възпитавате много лошо… Невъзпитани от малки… – продължи да нарежда възрастната дама.. и всяка следваща дума ми падаше все повече и повече в очите.
Продължи да нарежда, а до нея един дядо, начумерен и кисел, също се включи в тирадата.
Слизайки, не се стърпях да подхвърля:
-Госпожо, а Вие не сте ли били дете?
И ѝ се усмихнах. Слязох на перона и продължих да гледам в купето, докато влакът набираше скорост към следващата спирка. Надявах се единствено да съм я накарала да се замисли. Нищо повече…
П.С. Всяка прилика с лица и събития НЕ Е Случайна!
П.С. 2. Не мога да изразя с думи чувството, което изпитах там, в онзи момент. Само си спомням, че беше гадно. Бях омерзена и огорчена, че има хора, които са толкова тесногръди, че не могат да гледат на децата като капка щастие в скучното и сиво ежедневие. Тъжно ми е за такива хoра! А трябва на тях да им е тъжно за себе си…
Прочети още:
Насилието над деца – болест или опит за надмощие?
Уроците, които научаваме от децата – част 2
Спортувай с детето си – спортове, подходящи за цялото семейство
