8 истини за живота с две и повече деца – моя опит

Животът с деца е приключение. Така бих го описала. Колкото повече..е, толкова по-весело.

В следващите редове ще ви споделя някои забавни и не толкова лично мои впечатления и мисли по отношение на живота с две и повече деца в семейството. Надявам се да са ви полезни, и най-вече забавни.

8 истини за живота с две и повече деца

1. Ежедневието се превръща в стриктен график. Иначе е ад.

Когато децата в семейството са две и повече, не просто е добре да има план график за деня, а е задължително. Децата обичат рутината. В противен случай изпадат в по-чести кризи, тръшкания и други неприятни състояния, които и без друго присъстват в ежедневието, но е по-добре да ги сведем до минимум (когато можем, разбира се).

Какво имам предвид? Ставането по едно и също време е задължително. Не да цепим секундата, а да се придържаме към сходно време. Примерно 7-7:30, 8 ч. Следва дневната рутина, закуска, игри. Такива неща. Ако не следвате стриктно рутината за деня, рискувате да се изгубите между тантруми, разхвърляни играчки и деца, които не знаят какво искат.

2. Излизането е навън е все по-трудно и все по-задължително.

Когато децата са две (и повече), излизането навън е много трудно, когато си сам с тях. Когато имах само едно дете, за излизане навън ми беше нужно време за подготовка около 20 минути. Сега това време е почти 30 до 45 минути. Понякога дори разходката и игрите не са толкова дълги, колкото подготовката. Моите деца с 2 години разлики, голямото е често у дома, и е ужасно трудно планираното излизане заедно. Гледам ги сама. Малкото ми дете е на година и 3 месеца, проходило и своенравно.

С две думи, много е трудно. Затова гледам максимално да улесня всичко като предварително подготвям чантата за излизане. Дрехите – в коридора, обувките и т.н. За щастие, голямото ми дете е доста самостоятелно, и само се обува и облича, докато аз действам с другото. Така че, ако има как, научете по-голямото (ако е в подходяща възраст), да се справя само. Това доста улеснява процеса.

Излизането навън помага при нараснало напрежение от скука, превъзбуда и свръхемоционалност. Навън децата изразходват повече енергия, уморяват се и после спят – блаженото време, в което можем и ние като родители да презаредим енергията. Оставете ги да бягат, да скачат, да се гонят, защото само така ще освободят напрежението и ще са спокойни след това.

Важно е да излизате всеки ден, разбира се ако времето го позволява.

3. Когато децата са повече, винаги някой е болен. Неизбежно е.

Болестите са част от живота. Но става особено драматично, когато едното дете ходи на ясла или градина и мъкне нон стоп зарази вкъщи. Другото дете/деца боледува също много интензивно, а това означава чести срещи с лекари, лекарства, безсънни нощи и финансово натоварване. Разбира се, винаги има деца, които прекарват по-леко повечето болести или почти не боледуват, но те са единици. До към 7 г. децата боледуват много. Колко много? Ами почти 2 пъти в месеца, може и по-често. Имаше период, в които и двамата боледуваха едно след друго. Тъкмо излекуваме едното и лепват друго. И като в омагьосан кръг цяла зима. Но и това мина, има живот отвъд зимата и отвъд болестите и се казва – първи клас. Тогава някъде може би приключва всичко и идва друго. Така съм чувала само..

4. Винаги се карат. Винаги!

Каквото и да правите, както и да ги възпитавате, винаги идва момент, в който ще се скарат за нещо, дори ще се сбият, блъскат и така нататък. Каквато и разлика да имат, това е естествено и нормално. В един момент се прегръщат и целуват, после се бият. Това е. И полът е без значение, при всички се случва. А каква е причината? Така израстват, така се учат да отстояват себе си. И не, не им правим услуга, дори да осигурим  по 2 или 3  от всичко. Защото винаги ще искат едно и също нещо. Тази конкурентност им е закодирана генетично и няма избягване от нея. Просто ги оставете и се намесвайте само когато стане много напечено. Разбира се, това не означава да нямат граници. Просто не очаквайте чудеса. Караници винаги има.

5. Не се вторачвайте много в дребни детайли – хаосът е навсякъде.

Когато имаш деца, е трудно домът да е подреден, чиниите – измити, дрехите – сгънати, а играчките… е, те са навскъде. Настъпваш ги, риташ ги, изскачат от гардероби, чанти, хладилници, перални. Колкото и да ги прибираш, все идват отново. Страшна работа. И колкото по-малко ти пука, по-лесно ще живееш, докато пораснат децата. Това е.

Понякога трябва да се примирим, че няма да е както преди. И в това има красота. Ще дойде пак време, в което ще е чисто и подредено, но децата ще са големи и по своя път. С други думи, искам да кажа, че ако ви е трудно с домакинството, защото нямате помощ, НЕ СТЕ САМИ. Приоритизирайте. Чиниите няма да избягат, дрехите – също. Децата обаче… не е сигурно.

6. Опитайте да гледате позитивно или на шега на повечето несгоди…

Така се живее по-леко. Особено с деца, когато нямаш контрол над следващия им ход в повечето случаи. Да, понякога е много трудно. Например когато са болни, всичко изглежда някак много зле, но винаги има светлина в тунела.

7. Майчината винаги е всепоглъщаща. Научете се да си прощавате.

Бих го казала така: да си майка, означава все да се чувстваш виновна за всичко. Защо си направила това, защо не си направила онова. В главата на майката винаги нещо се върти. Колкото по-бързо се научим да забравяме, да си прощаваме, толкова по-леко ще ни бъде дългосрочно.

8. Улеснявайте всичко, доколкото можете…

Това не значи да давате захар от сутрин до здрач, да се гледа телевизия и да се съгласявате на всичко. Означава, че понякога може да ядат сандвич вместо манджа, да си лягат по-късно, да прочетете още една приказка, да си поговорите до по-късно, да ги оставите с неподходящите дрехи. Или дори да не спят на обяд. Избирайте битките си, не се ядосвайте за дреболии. Животът е кратък. Не е нужно да къпете децата всеки ден, ако времето не ви стига. Достатъчно е да измиете ръце, памперс зона и зъби и сте готови. Това не важи за летните месеци, но винаги има изключения. Научете се да балансирате.

За финал…

Да имаш деца е дар от Бог и висша привилегия. Колкото и да е трудно, винаги ама винаги си заслужава. И един ден ще ни се иска да се върнем точно в този момент, когато са били най-малки и най-непослушни, защото вече ще са големи, по своя път, а ние ще сме останали само със спомена от малките любопитни ръчички и хитрите очички, замислящи нова пакост. Обичайте децата си. Те са ангели на земята.