Раждането на дъщеря ми: 6 важни неща, за които не знаех преди това

Бременност. 9 месеца, изпълнени с копнеж по едно малко човече, което чувстваш и обичаш с цялото си сърце, макар да не си го виждал все още. Със сърцето си знаеш, че това е най-съдбовната среща в живота ти. Онази, която си чакал цял живот. Онази, която те бележи завинаги. Променя те. Прави по-добър.

След 9-те месеци, изпълнени с радости, съмнения, тревоги и страхове, идва денят на раждането – най-прекрасният момент за всяка майка, че и за бащата, особено ако не е присъствал лично 🙂 Нека си запазим хубав спомена от раждането. Всичко звучи чудесно, нали? Подготвяли сме се цели 9 месеца за тази среща. Знаем как да сменяме памперси, как да почистваме, преобличаме, как да храним и евентуално кърмим. Всичко сме чели и гледали на видеа. Но..реалността е друга.

Когато ти подадат малкото вързопче щастие, те залива вълна от емоции. Казват, че пълно щастие няма, но точно в този момент аз го усетих. И кълна се, сякаш бях по-близо до Бога. Ще кажете, че е от упойката, ама не е. Спомням си малкото и розово телце, сбръчканите очи, плачът и и беззъбата устичка. Истинско съкровище. Видях я и я познах, че е моя. И остана завинаги в сърцето ми. Моето всичко!

Всичко беше много хубаво, докато не дойде моментът на изписването. В болницата ми я носеха всеки ден. Оставеше при мен по цял ден. Успяхме да създадем връзка, добър контакт, но когато се прибрахме вкъщи, нещата се промениха.

В следващите редове ще споделя своя опит. Не ангажирам никого с нищо. Просто се надявам написаното да бъде полезно за някого 🙂 Ей така, за да усети подкрепа, когато има нужда. Защото майките също са хора и имат нужда от това да знаят, че вършат работата си правилно 🙂

6 неща, за които не предполагах преди раждането

Страхът, че не се справяш, винаги ще те преследва

Мислех си, че ще съм подготвена за всичко, което ми предстои. Бях чела много, гледах видеа от училища за родители. Отделно имам сестра, която е по-малка и много добре си спомням грижите за нея. Но.. едно голямо Но… В реалността, когато имаш дете, нещатата не са като на клиповете и в книгите. Всичко е по-страшно. И то страшно в смисъл на страх от грешки.

След изписването ни се прибрахме у дома. Първият ден всичко беше топ – тя спеше, хранеше си. Идеално. После обаче се започна – плач с неясен произход, не искаше да спи, искаше да яде по-често, силни колики, запек. И освен това – проблеми с кърменето. Но за него ще пиша допълнително. Изтощението от раждането, безсънието и постоянното съмнение, че не се справяш, защото бебето не спира да плаче, те изяждат. Забравяш да ядеш, да се грижиш за себе си. И това е нормално. Но трябва да го осъзнаеш. И да разбереш, че даваш всичко от себе си. Не се съди. Правиш всичко необходимо за малкото човече. Просто то още не знае къде се намира. И се адаптира в този нов и непознат свят.

Знам, че звучи лесно отстрани, но повярвайте – преживях го и аз. Беше ми много трудно да се настроя. При всеки плач, скачах като попарена. Нещо ме хващаше за гърлото и се обвинявах. Но животът продължава. Бебето расте и всички страхове изчечват, поне временно. После се появяват други неща, за които да се тревожим.

Мисълта ми е, че страхът, че не се справяш, винаги ще те преследва. Но не му давай глас. Зарови го дълбоко и нека мълчи. Правиш всичко възможно. Благодари и продължи 🙂

Кърменето не е толкова лесно, колкото всички го описват

Живеех с илюзията, че кърменето е най-естественото нещо на света. И че и при мен ще се получи. За съжаление не беше така. Имах огромно желание да кърмя, беше ми приятно, усещах силната връзка с бебето. Но.. не се получи, както аз исках. Какво стана всъщност? Бях се подготвила с видеа, с книгата на Хедра за кърменето и какво ли не. Когато обаче родих, в началото кърма нямаше.

От момента, в който ми дадоха бебето за постоянно, не спирах да го слагам да суче. Но то все плачеше. Засукваше, но нищо. Аз си мислех, че суче, а то.. нищо. Изяждаше си цялата доза адаптирано мляко и слава богу, че не го лиших от това. Защото в последствие се оказа, че имам запушване на каналите и кърма няма. Появи се на 3-тия ден от престоя ни, след инжекция окситоцин, компреси, цедене и много болка. Беше ужасно травмиращо и неприятно усещане.

За трудностите с кърменето…

След това се прибрахме у дома и продължих с помпата. Даже си купих електрическа с цел да стимулирам повече количество, но нещата не се подобриха. В началото давах на бебето да суче на всяко хранене. То плачеше и се буташе. Затова му давах адаптирано мляко, а след това изчеждах с помпата. И така ден и нощ. Пиех много течности, правех всичко, което ми бяха казали, но резултат – около 20 мл на цедене 40 мин от двете гърди. Доста отчайващо. А бебето си искаше храна. Все пак се роди 4100. Аз обаче не се отказвах и все я слагах. По едно време започна да суче и сякаш количеството се увеличи. Започна да заспива и да се буди с плач. Местех я от едната на другата, но пак си плачеше. Дохранвах с адаптирано мляко. И цедях. И все си беше същото.

новородено
снимка: Unsplash

Един ден реших да я оставя само на сучене. Беше вяла и уморена и спа почти цял ден. На другия ден посетихме консултация за кърмене при известен специалист. След пробно кърмене и мерене, се оказа, че тя изсуква 10 мл, няма повече кърма. Показаха ми техника за хранене със сонда, но вкъщи не ни се получи. Продължих да се мъча да увелича количествата, но не се получи и един ден просто ми писна. Казах си „край“. Бях уморена, беше ми писнало постоянно да не спя, за да цедя 20 мл. И спрях. И кърмата изчезна съвсем.

Психологическата страна на нещата

Известно време се чувствах много зле психически. Обвинявах се, че не се получи, че не ѝ давам най-доброто от себе си. Но и това мина. И го забравих. И сега сме добре. И двете сме щастливи и прекарваме пълноценно времето си заедно. Без излишни обвинения и стереотипи. Съветът ми към младите майки, на които им предстои раждане: не си поставяйте за цел нещо на 100 процента. Бъдете подговени, че невинаги се получава. Е, при мен кърменето не се получи. И слава богу, че сме в 21 век и има решения, с които детето ми не гладува. Благодарна съм за всичко. Невинаги всичко зависи от нас. И трябва да го приемем и да продължим напред. Животът е кратък, но също така много красив и без да кърмиш. Да, приятно е, лесно е, хубаво е, евтино и изгодно, но не при всички жени е толкова лесно. Ако ви се получи – чудесно. Ако не – не се обвинявайте.

Положителната нагласа и мисли невинаги помагат

Битува мнението, че когато мислиш позитивно, нещата се случват така. Всъщност не е. Аз вярвам, че всичко се случва точно както трябва, а именно – по най-добрия за нас начин. Месеци наред се подготвях за раждането. Мечтаех как ще се случи, визуализирах го и т.н. Но нищо подобно не се случи. Благодарна съм, че всичко с мен и бебето е наред. Научих много неща, както за себе си, така и за живота. И определено ще ги имам предвид за в бъдеще. Не всичко е на всяка цена и невинаги нещата се случват различно, за да ни навредят. Много често се случват така, защото така трябва.

Ако искате да прочетете моята лична история за раждането, може да го направите ето тук.

Няма правилно и грешно при отглеждането на дете

Когато става дума за отглеждане на дете, доверете се на интуицията си. Няма правилно и грешно, а това, което работи и не работи за вашето дете. Каквото и да ви казват, доверете се на интуицията си. Все пак вие сте неговата майка и знаете най-добре кое е най-подходящото за него.

бебешки крачета
снимка: Unsplash

Домакинските задачи могат да почакат

В първите дни след раждането суматохата е голяма. Често липсва време за основни задължения. Не се ядосвайте, ако нямате време да измиете чиниите, да сготвите или да пуснете пералнята. С времето ще се синхронизирате с новия член на семейството, ще изградите подходящ график и всичко ще се напасне. Дайте си време да влезете в новата роля и обърнете повече внимание на бебето – създайте връзка и му помогнете по-бързо да се адаптира в този нов свят.

Няма по-голямо щастие от това да виждаш как детето ти расте

Усещането да виждаш как твоето малко копие расте пред очите ти е безценно. Не може да се сравни с нищо друго на света. Времето, прекарано с него, е безценно. Затова, не бързайте. Насладете се на всеки миг. Работата може да почака, чиниите – също. Но детето – не. То се нуждае от вас тук и сега. Бъдете в неговия свят, за да бъде и то във вашия.

Радвайте се на всеки миг, прекаран с вашето съкровище, защото той е безценен. Гушкайте и целувайте, защото децата растат бързо. Докато се обърнем, вече са на градина.

Очаквайте още интересни статии по темата в секция „Майка и бебе“.

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *