Защо не публикувам снимки на детето си в социалните мрежи?

В ера на технологиите, когато всеки документира всяко свое действие, е повече от нормално да си показваш дори мръсното бельо без свян. Но за старомодните хора като мен това не е така. Предпочитам да използвам социалните мрежи с мярка или поне доколкото това е възможно.

Откакто станах родител, много неща се промениха в разбиранията ми за света. Освен че малкият човек е на първо място, не искам да афиширам и да го показвам на всеки. Може би голяма част от хората, които четат това, ще ме разберат. Или поне ще се опитат. Други – ще ме заплюят, но това няма значение. Споделям мнението си, защото мисля, че ще послужи на много хора да се замислят. Какви са моите причини и защо? – ще разберете в следващите редове.

Защо не публикувам бебешки снимки в социалните мрежи?

Твърде силна чужда енергия

Силно вярвам в енергията на хората. И то защото неведнъж съм я изпитвала на гърба си. Не казвам, че някой целенасочено урочасва, но носи енергия, с която натоварва. А бебета са чисти души, които не разполагат със защита като нас, възрастните. Когато сестра ми беше малка, постоянно плачеше от срещи с непознати. Само някой да я погледнеше, и се скъсваше да реве. И денем, и нощем. Като обладана от дявол. И това продължаваше с години, без да има логично обяснение. Веднъж я видя една съседка, която каза, че понеже много ѝ се радваме, както и други хора около нас, затова плаче. Защото попива нашата енергия, а е много малка, за да я контролира.

Какво правеше, за да ѝ помогне? Баеше ѝ. И тя заспиваше и се успокояваше.

Може би за някои хора това е безумно или случайно. Но за мен не е, защото съм изпитвала силно главоболие при среща с определени хора. Няма случайни неща.

Не ми допада всякакви хора да гледат снимки

Истината е, че в социалните мрежи имаме купища хора, които не са ни толкова близки. А сред тях определено има и недобронамерени. Защо да споделяме толкова лични неща?

Редно е да се запитаме с каква цел публикуваме подобно съдържание

Никога не съм разбирала хора, които публикуват голи снимки на детето си във фейсбук. Не се ли притесняват, че е пълно с педофили и всякакви други откачалки, които ще се възползват? Може би не.

С напредването на технологиите и всичко в дигиталния свят, несъмнено докато децата ни пораснат, ще имат достъп до всичко от раждането си само с един клик. Всякакви снимки по знайни и незнайни места, мнения и коментари на родителите и т.н. И всичко това рефлектира върху тях. Представете си един ден да откриете ваши голи снимки или наакани във фейсбук и да са достъпни до целия свят. Гадно, нали?

Тогава защо го правите на детето си?

С каква цел публикуваме бебешки снимки? Търсим внимание? Одобрение? Може би проблемът е в нашия телевизор. Много хора пък създават фалшиво усещане за щастие точно в тези платформи. Ще добавя само, че Алеко го е казал много точно: „разни хора, (п)разни идеали“.

Всичко, което споделяме, всъщност остава там – за добро и за лошо

Идеята, че снимката на детето ми ще си стои там някъде, на някой сървър, дори да я изтрия от профила си, не ми допада. Може би ще кажете: „Пука му на някой за твоето дете.“ Да, на мен. Затова не желая да го показвам.

Това бяха моите 5 стотинки по темата. Надявам се да са ви накарали да се замислите. И следващия път, в който пускате гола снимка на беззащитно бебе на 2-3-4 месеца, да не го правите. Ще завърша с нещо много тривиално, което често забравяме. А то е:

Щастието обича тишината.

С други думи, щастието не е суетно и няма нужда от публикации в социалните мрежи, за да се случи. То си съществува между гънките на бебешки бузи и вашите ръце, когато обгръщате малкото човече.

Бъдете здрави, вдъхновени и обичащи – себе си и света около вас.