За секциото с любов – моята лична история

Преди да родя не можех да разбера жените, които в интернет възхваляваха белега от операцията си сякаш е нещо специално и невиждано. След като родих, разбрах. Секциото не е просто коремна операция. Или поне не е за тези, които са я преживяли. Тя е сбъдване на едно чудо.

Днес и аз съм сред тези, които с усмивка поглеждат към белега от операцията. Без страх и без разочарование. Дори не помня колко ме е боляло след упойката. Не помня как ме раздвижваха и колко ми беше трудно да направя 2-3 крачки около леглото. Тогава си мислех, че се уча да прохождам отново, но сега, гледайки назад, се смея на себе си. Защото знам, че всичко си е струвало. И всяка една майка ще се съгласи с мен.

Не си спомням всички тези неща с болка, а напротив. Помня раждането като вълшебен миг. Най-голямото щастие, което ми се е случвало. И затова в следващите редове ще го споделя с вас. От една страна, за да вдъхна кураж на майките, на които им предстои. От друга – за да увековеча този момент и след време да го чета, заедно с моето дете.

Какво ще откриете в тази публикация?

  • Лична история и впечатления от моето раждане със секцио
  • Полезни съвети относно престоя в болницата
  • Списък с всичко необходимо за раждане в болница „Вита“ към август, 2022 г.
  • Информация за социални помощи за родители
  • Други интересни и емоционални неща, които реших да споделя.

Приятно четене!

Раждане със секцио – всичко си струва, когато даваш живот

Понякога единственият възможен начин да дадеш живот е чрез операцията. И това е така, не защото си го избрал, а защото просто така се случват нещата. И не, не си мислете, че не съм визуализирала и не съм мечтала да участвам активно в процеса. Напротив. Откакто разбрах, че съм бременна, вярвах и знаех, че ще родя нормално. Само че съдбата беше решила друго.

В следващите редове ще споделя моята история за раждането. Не ангажирам никого с нищо, просто споделям с цел, ако има някой, който се нуждае от подкрепа, да я намери в тези редове.

Да носиш чудото под сърцето си
снимка: Pexels

От мига на двете черти до раждането – едно вълнуващо приключение

Няма да лъжа, ако кажа, че бремеността сама по себе си е едно приключение. В началото ти е лошо, уморено и ти се спи. През втория триместър започва да си личи все повече. Вълнуваш се, имаш енергия и сили за всичко. Плануваш всички важни неща като покупки, организация на дома и т.н. Последният триместър е най-интересен. Хем е вълнуващо, че бебето вече е голямо, усещаш го всеки ден. Хем е все по-трудно да вършиш елементарни неща като например да си обуеш обувките, да се наведеш, да ядеш, без да ти е тежко. Да спиш, без да се въртиш по цели нощи. Или поне при мен беше така. Последните 2-3 месеца почти не спях. Не ми се спеше, беше ми горещо, тежко и изгледах страшно много сериали. Сега, разбира се, горчиво съжалявам за това, че тогава не спях. В момента ми се връща тъпкано, защото ми се спи, а не мога 🙂 Но това са бели кахъри.

Бремнност и раждане
снимка: Pexels

Последните месеци са изпитание – нетърпение, страх и надежда

И така, приключението от двете чертички до наближаващото раждане мина като един дъх. Толкова бързо се изниза времето, че все още не мога да повярвам. През цялата бремнност бях здрава. Всички мои изследвания и прегледи бяха отлични. Нямах проблеми с кръвното, нито с нещо друго. Всичко беше отлично. Но.. към края на 8-мия месец на поредния преглед докторът ме подготви, че раждането ще е оперативно. Причината беше, че бебето е много високо разположено. И макар да е с главата надолу, няма да слезе в малкия таз и съоветно естественото раждане ще е трудно и дори невъзможно. Отварям една скоба и казвам, че плодът беше планиран за много едър. На последната фетална морфология, която правих в „Оскар Клиник“, докторката каза, че ще е над 4 кг, ако се роди след термин и ще е много трудно естествено раждане. Тогава ми се видя нереално, но в последствие думите ѝ се оказаха истина.

Тъй като не исках да раждам секцио и доводите на доктора ми се видяха нерелавантни към онзи момент, спрях да ходя в съответното здравно заведение и продължих да посещавам консултация при другия лекар, при когото се следих и при когото в последствие родих.

Терминът и преносването

От началото на 9-тия месец, някъде средата на юли, бях подготвила абсолютно всичко. Всеки ден чаках да се появят сигнали и да хукна към болницата. Само че такива нямаше. Никакви. Или поне аз не ги разпознавах. Юли се изниза, дойде август. Терминът (15.08.22) наближаваше, а аз нямах никакви индикации. На един от последните прегледи на тонове ме провериха за разкритие и се оказа, че нямам. Тогава докторката ме подготви, че ако до една седмица след термина не родя, ще ме приемат за наблюдение и не е изключение да родя оперативно. Бях се примирила, защото бях ужасно уморена от тежестта на корема, а и нямах вече търпение да видя малкото човече, което така дълго чакахме.

Седмицата от 15 август до 21-ви за мен беше много стресова. Постоянно се оглеждах в себе си дали не е почнало раждането. Всеки ми казваше, че ще разбера и няма да го пропусна, но уви, нищо не усетих.

В очакване на чудото
снимка: Pexels

На 22-ви сутринта, ден понеделник, се обадих на докторката и тя ми каза да се приготвям за постъпване в болницата. Събрах багажа и след час бях там. Избрах да родя в болница „Вита“ и не съжалявам за избора си. Ако раждам пак някой ден, със сигурност ще е там. Отношението, професионализма и всичко останало ме спечелиха. Базата е страхотна, лекарсткото наблюдение е на отлично ниво. През цялото време се чувствах като на хотел. А аз все пак никога не съм лежала в болница и това ми беше за пръв път. Макар да бях много уплашена, там успях да се отпусна.

Предстоящото раждане

И така, приеха ме на 22.08. по обяд. Взеха ми кръв, измериха тоновете на бебето. Всичко беше отлично. Настаниха ме в стая, сложиха ми абокат, попълвах един куп с документи, мериха ми кръвното, правиха ми преглед за разкритие, направиха ми и екг. И така мина денят. Следобед дойде една сестра, която да ми мери тоновете и се установи, че имам силни контракции, но аз не ги усещах въобще. Направиха ми преглед за разкритие и се установи, че е много малко – 1 см. Гледаха бебето на ехограф и казаха, че е много голямо и добре оформено и вероятно ще се роди над 4 кг. Нещо, което много ме изплаши.

Към 18:30 ч. ми дадоха да ям супа. Гледах телевизия и четях, тъй като бях сама в стая.

Към 20:30 ч. беше вечерната визитация. Пак ми измериха тоновете и ми казаха, че може и да родя през нощта. Направиха ми клизма, която въобще не беше толкова неприятна, колкото очаквах. След това пак преглед за разкритие, който не показа, че предстои раждане. Към 22:00 ч. ми казаха, ако усетя нещо, да се обадя по телефона и ще дойде лекар.

Забраниха ми да пия течности след 22:00 ч., както и да ям. Това е важно с оглед на предстоящото раждане.

И така нощта настъпи. Успях да поспя малко, но вълнението ме държа будна много дълго. Не можех да повярвам, че утре ще гушкам моето бебе. Усещах движенията на бебето, но без болка. Към 6:00 ч. дойдоха да ми мерят кръвното и тоновете. Оказа се, че пак има контракции, но не са родилни. Бебето все така си стоеше високо и нямаше никакви индикации да започне да се ражда. Отделно беше доста едро и имаше опасност от разкъсвания, ако започне нормално раждане. Освен това, самият факт, че преносвах, също криеше рискове за мен и за бебето.

Казаха ми, че най-вероятно ще раждам днес и ще е секцио, но да изчакам да дойде моята докторката и да прецени. Бях подготвена психически за операцията. Исках просто всичко да минава.

Подготовка за раждането

Към 8:00 ч. дойде една жена, която ми пусна система, понеже ми беше много лошо, нали не бях яла и пила вода. От системата малко се освестих. После пак ми мериха тоновете и кръвното и започнаха да ме подготвят за операцията. Това включваше:

  • поставяне на катетър – не е болезнено
  • поставяне на системи – с антибиотик и разни други неща, за да не припадна
  • дадоха ми нощница, с която да се облека за операцията

Към 10 и нещо ме извикаха. Отидох до операционната с помощта на една жена, защото тръбичката от катетъра ме дразнеше и трудно се движех. Там ме поставиха на една маса и ми обясниха как ще протече операцията. Бяха много мили и възпитани и ме предразположиха да не се страхувам.

За секциото с любов

Първо ми сложиха обезболяващо в гърба на мястото, където щяха ми сложат другата упойка. Две сестри ме държаха, докато анестезиологът ми постави упойката.  Трябваше да извия гръб като коте. Не усетих нищо. Съвсем леко боцване, а след това топлина от кръста надолу. Завъртяха ме по гръб и усетих как започват да ми мажат корема с нещо. Нямах чувствителност, но усещах натиск. Пред мен имаше платно и виждах само сенки. На мен бяха монтирали разни кабели, с които следяха пулса, кръвното и т.н. Имах и шапка на главата. Докато ме режеха, анестезиологът и останалите около него, ми говореха, за да ме разсейват.

След няма и 10 минути, откакто бях влязла, извадиха бебето. Усетих гигантско облекчение от корема. Чух го да плаче. Това беше най-щастливия звук за мен. След 2 минути ми го показаха. Видях, че е момиче и ми дадоха да го целуна. После го отнесоха някъде, явно да го преглеждат. А мен ме зашиваха. Операцията продължи около 30-40 минути. След което ме прехвърлиха на моето легло, което беше на колелца и ме занесоха в стаята. Казаха ми, че мога да пия вода и да си раздвижвам леко глезените като започне да ме пуска упойката. Сложиха ми и някакви системи с антибиотик.

На обяд щяха да ми дадат да хапна нещо леко, а после – след като ме пусне упойката, щях да видя бебето за по-дълго. Нямах търпение и още не можех да повярвам, че съм родила. Усещането беше невероятно.

Първа среща с моето дългочакано чудо

Към 1 и нещо ми донесоха бебето. Дадоха ми да го подържа. известно време и ми казаха, че ако утре съм добре след раздвижването, могат да ми го оставят за целия ден. Бях много щастлива.

Не мога да опиша с думи щастието, което се разля в мен, когато поддържах малкото човече. Въпреки че се роди 56 см и 4080 кг, ми се виждаше малко и беззащитно. Не исках да го пускам, но нямаше как. Трябваше да си почина от операцията. Остатъка от деня прекарах в почивка. Слагаха ми системи, инжекции за разреждане на кръвта, мереха ми температурата и кръвното и проверяваха катетъра. Проверяваха и превръзката, понеже е важно дали изтича кръв, т.нар. лохии. Хапнах супа и заспах към 23:00 ч.

бебешки крачета
снимка: Pexels

Режим в болницата

На другата сутрин в 6:00 ми сложиха обезболяващи през системата, донесоха ми закуска и ми казаха, че ще ми махнат катетъра. Бях се пораздвижила в леглото. Не ме болеше чак толкова много, но това е вероятно заради допълнителните неща, които ми пускаха през системата. Разбира се, усещах разреза, но не беше чак толкова неприятно. Бях се схванала от лежане, въпреки че леглото имаше възможност да се изправя с дистанционно.

Към 8 дойдоха да ми махнат катетъра. Почувствах се много добре. После в 9:00 ч. дойде рехабилитатор, с чиято помощ трябваше да се изправя. Ами.. беше ужасно! Стана ми лошо. Направих 2-3 крачки и щях да припадна. Добре, че ме държаха. Болеше ужасно много. Кое ли? Ами всичко в корема – черва, мускули, матка и т.н. Казаха ми, че е нормално. Да пия вода и да се опитвам да се движа, защото с движението болката намалява.

Това начало ме обезкуражи, но нямах избор. Трябваше да се движа, ако исках да се грижа за бебето. Ставах и сядах бавно. Сякаш за пръв път прохождах. Бях приведена, защото ако се изпънех, усещах силно дърпане в областта на разреза.

Към обяд ми се обадиха от Неонатологията, за да разберат как съм, дали съм раздвижена. След това ми донесоха бебето и прекарахме цял ден заедно. Бях толкова щастлива, въпреки че всяко движение ми причиняваше адска болка. Няма да крия, че ставането и сядането бяха най-болзнени. Усещах силно придърпване, но всички казваха, че е нормално.

Следващите дни болката постепенно отшумяше, докато накрая ми беше трудно само ставането и сядането. Раната заздравяваше добре и на 6-тия ден ни изписаха. Вкъщи вече всичко беше различно. Вече бяхме трима. Добре дошло, наше щастие. Дълго те чакахме!

За да съм максимално полезна, ще споделя няколко неща за болницата. Надявам се да са от ползи на тези, които са решили да раждат там.

белегът от раждане секцио
снимка: Google.bg

Раждане в болница „Вита“ – полезна информация

За самото раждане и престоя в болницата не е нужно да опаковате целия апартамент и да го носите със себе си. Поне така е в държавните болници, но за щастие във „Вита“ ще си спестите доста неща като например носене на бебешки принадлежности като памперси, козметика, превръзки за вас и т.н. Какво ви е нужно или така наречения списък за родилното?

Списък за родилното за болница „Вита“

  • Документи – много важно – всички медицински документи + копие от свидетелството за брак, ако имате. Ако не – копие от личната карта на бащата, за да ви изготвят документите за припознаване.
  • Дрехи за бебето за изписването
  • Джапанки за баня
  • Кърпа за баня/хавлия
  • Лични вещи – козметика, дрехи за вас за изписването, гребен, четка и паста за зъби, гримове, книга, тефтер за записване на важни неща – режим на бебето, полезни съвети и т.н.

Друго полезно, което да знаете

Не е нужно да носите душ-гел, шампоан и т.н., тъй като има. Може да си вземете сешоар, тъй като няма наличен в стаите.

Дрехи за бебето осигуряват от Неонатологията. Ще ви трябват само за изписването.

Превръзки, памперси и мокри кърпи също дават, понякога трябва да си поискате. Ако желаете, може да си донесете своя нощница. В болницата дават чисти всеки ден. Подходящи са и за кърмене.

Не е нужно да носите помпа. Отделението разполага с професионална електрическа Медела, която може да ползвате при поискване.

Не е нужно да носите шишета. Когато ви носят бебето, ще ви носят и шишенце с адаптирано мляко.

Вода и храна ви носят. Храната е тип кетъринг. На мен лично ми допадна. Сутрин имаше филий със сладко и солено, на обяд супа и някаква манджа. Вечерята обикновено супа и пържола или нещо подобно. Разбира се всичко е съобразено с операцията.

Не е нужно да си носите лекарства. Ще ви дадат обезболяващи – в случая свещички профенид.

Режим на бебетата

Ако желаете, бебето може да бъде при вас всеки ден от сутринта до вечерта. През нощта ги вземат, за да си почивате, особено ако сте оперативно раждала. Обикновено сутрин ги носят към 7:00, после към 9 ги вземат за визитация и ваксини. После ви ги връщат и следобед ги вземат за тоалет, след което ги връщат. Събират ги към 22:00 ч. Като през това време на всеки 3 часа ви носят адаптирано мляко.

Аз исках моето бебе да си е при мен и така и беше. Ако не се чувствате добре, не се притеснявайте, ще се погрижат за него.

Един от дните показваха тоалет на бебета – за момче и момиче. Беше полезно, особено за хора, които са родителите за първи път.

новородено
снимка: Pexels

Режим на родилките след операцията

За майката режимът е следният:

6:00 ч. – мерене на температура, кръвно, прием на медикаменти, вземане на кръв и т.н.

7:00 ч. – Закуска – чай с филии хляб, сладко и солено към тях

Към 7:00 ч. носят и бебетата.

8:00 ч. – Сутрешна визитация

10:00 ч. – Мерене на температура, кръвно, прием на медикаменти и др.

12:00 ч. – Обяд

14:00 – 16:00 ч. – Следобедна почивка

17:00 ч. – Мерене на температура, кръвно, прием на медикаменти

20:00 ч. – Вечерна визитация

21:00 ч. – Мерене на температура, прием на медикаменти и др.

22:00 – 6:00 ч. – Нощен сън

При всяка визитация се проверява как зараства раната, следи се общото състояние, проверява се превръзката и как текат лохиите, има ли някакви оплаквания и т.н. Също така се проверяват гърдите. Обикновено при секцио кърмата идва на 3-4 ден.

Раждане в частна болница: избор на екип, престои в болницата и цени

Към август, 2022 г. цените са раждането бяха към 2500 лв. за нормално раждане и 2900 лв. за секцио – и в двете в самостоятелна стая с избор на екип. Тази цена включва всичко – престои в болницата, храна, избор на лекаря, документи. Всичко. За мен беше облекчение, че не се наложи да нося почти нищо със себе си. Много съм доволна от условията, от лекарите и от обстановката. Като човек, който има страх от болница, във „Вита“ се чувствах почти като у дома си.

Като ражала в болницата, ми се полагаше един безплатен преглед няколко седмици след раждането. Възползвах се от него. Документите ми бяха готови след 1 седмица – това включва моя картон с болничния и моята епикриза. Епикризата на бебето се дава в 2 екземпляра в деня на изписването – един за вас и един за педиатъра му. Също така издават и служебна бележка за бащинство, ако има нужда от такава.

Полезна административна информация за бебето

След изписването до 2 седмици излиза акта за раждане на бебето в съответната Община по постоянния адрес на майката. След като вземете акта за раждане, може официално да запишете бебето при педиатър. Трябва да му носите следните неща:

  • бебешки картон, в който се вписват всички детски консултации, ваксини и т.н.
  • епикризата от болницата, в която има информация за изследвания, ваксини и т.н.
  • копие от акта за раждане
  • копия от болничните, издадени на майката – 45-дневния, този от болницата и ако има такъв за преносване (в моя случай имаше, понеже не родих на термина, а 1 седмица по-късно).

Защо е нужно това? За да може педиатърът да ви издаде последния 40-дневен болничен след раждането. Може да е по-малко дни, ако сте преносили.

С всичко това бебето вече е записано при педиатър или ОПЛ със специалност педиатрия.

Може да се възползвате от еднократна помощ при раждане на дете. За първо дете е 250 лв. за второ – 600 лв., за трето – 300 лв. и 200 лв. за четвърто. Майката има право на тази помощ, независимо от доходите на семейството. Ако се родят близнаци, помощта е за всяко от децата.

Избор на педиатър за бебето – мисия (не)възможна

В София изборът на педиатър за новородено представлява мисия невъзможна. Всички са заети, не приемат нови пациенти, претрупани са с работа и т.н. Истината е, че има много малко педиатри, а много деца. Но каквото такова. Вариант е да запишете вашето дете при личния ви лекар (ако се съгласи), да го ваксинира и проследява всеки месец, след което да ви дава нужните направления за специалист. За жалост и личните лекари в София са много малко и тази схема също не върши работа.

Аз извадих късмет, понеже намерих личен лекар със специалност детски болести близо до нас, който записа дъщеря ми. Малко след това вече спря да записва нови пациенти.

Кога е най-добре да започнете търсенето на педиатър/личен лекар за бебето?

Колкото по-рано – по-добре. Аз търсих от 8 месец, понеже се очакваше да родя през лятото (август), а тогава е отпускарски сезон и предполагах, че ще е много трудно. Бях се разбрала с доктора като родя, да се чуем. След раждането естествено докторът се беше покрил. Оказа се, че е отпуска. Моят мъж го издири след една седмица и накрая той дойде вкъщи за първия преглед консултация.

Първи преглед на бебето у дома – какво да очакваме?

Първият преглед на бебето у дома се заплаща. Причината е, че бебето все още не е пациент на лекаря. Няма акт за раждане и реално не може да бъде записано. Обикновено прегледът е около 50-60 лв. и на него докторът обяснява всичко важно, свързано с отглеждането на детето, а именно:

  • как да се поддържа хигиената
  • хранене и кърмене
  • съвети за къпане и избор на козметика
  • разяснява чисто административна информация за ваксини, записване, консултации и т.н.

По време на прегледа се прави оценка на общото състояние на бебето, изписват се медикаменти при необходимост. Например капки за колики, пробиотик, витамини (ако има нужда), продукти при запек и т.н.

Кога офциално записвате бебето при педиатър?

След издаването на акта за раждане. Педиатърът ще ви иска 3 неща:

  • копия от вашите болнични – 45-дневния, от раждането и ако има преносване – ще ви издаде последния болничен преди майчинството
  • копие от епикризата от раждането в болницата
  • копие от акта за раждане

С тези документи бебето официално е записано при следящия лекар и му се назначават ежемесечни срещи за консултация и ваксинация.

Какво е нужно да направите, за да получите помощта?

След като получите акта за раждане на детето, отивате в Дирекция „Социално подпомагане“ към постоянния адрес на майката. Там подавате декларация с нужната информация. Нужно е да носите акта за раждане. До 15-то число на следващия месец ще ви изплатят съответната сума по банков път.

Срокът за получаване на помощта е до 3 години от датата на раждането на детето. Още по темата за различните видове социални помощи може да прочетете в официалната страница, посветена на социални въпроси.

В някои общини, различни от София град, се предлагат и допълнителни помощи при раждане на дете. За тях трябва да се информирате на местно ниво.

Възстановяване след секцио – какво може и какво не?

След раждане със секцио има някои специфични забрани, целящи по-бързо и лесно възстановяване. Не се вдига тежко (най-много бебето :), не се правят физически упражнения поне 6 месеца след операцията.

По отношение на третирането на белега на мен ми казаха, че има хора, при които изчезва, без да го третират с нищо. Има и такива, които го третират и пак си личи. Така че да си реша дали искам да се мажа. На мен ми беше все тая, затова не съм се мазала с нищо. Няколко месеца след операцията, белегът се вижда, но е по-скоро като една бледа розовееща черта. Лично аз не съм имала никакви болки и оплаквания след операцията. Бях на 2 контролни прегледа и всичко изглежда наред. След 6-тия месец също се прави контролен преглед с ехограф и се вземат изследвания като цитонамазка и секрет.

Кога се възстановява цикъла?

На този въпрос няма еднозначен отговор. След раждане обикновено лохиите продължават около 40 дни. Появата на истинския цикъл зависи от много неща, например:

  • кърмите ли?
  • колко време ще отнеме на хормоните ви да се наместят
  • приемате ли някакви медикаменти
  • колко стресирани сте?

При повечето жени, които кърмят, цикълът се появява по-късно. Но и това не е задължително. Възможно е в началото да бъде по-странен като времетраене, количество и усещане. Ако нещо ви притеснява, веднага се свържете с вашия лекар.

Надявам се да съм била полезна с цялата информация, която опитах да събера в тази статия. Пишете ми, ако имате въпроси по темата. На всички бъдещи майки пожелавам леко раждане и много приятни емоции.

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *