Непоисканата добрина
или Колко често правим нещо за някого без да получим нещо в замяна?
През последните месеци колко пъти помогнахте на някого без да е искал помощ? Колко пъти направихте някоя добрина ей така на мига? Колко пъти подадохте ръка на човек в нужда: на бабата в метрото, която не може да изкачи стълбите или на майката с количка, която е пометена от тълпата и не може да слезе с детето си от влака? А за онзи старец, който рови всеки ден в контейнера пред блока? Дадохте ли му закуската си от вчера, изсъхнала и непривлекателна?
Колко пъти се замислихте за някой друг, освен за себе си през последните дни, месеци, години?
Николко, нали? Спокойно, не сте единствени. Няма да се съдим. За нас, хората е характерно да сме егоисти. Не хранете съзнанието си с лъжливи мисли за добрина като: „Ама аз помогнах на онова куче да го спасят“ или „Споделих онзи пост“. Не е същото. Направили сте го, защото или обичате кучета, или сте се посветили на тази кауза. Т.е. пак от егоизъм….
Една добрина…
Какво е една добрина за човек в нужда? Всичко! Какво е една добрина за нас? Отделено време и внимание, което ще промени света за някого – ще го направи по-добър. Без да получим нищо в замяна. Освен удоволствие, че сме помогнали.
Обикновено сме склонни да вършим добрини около Коледа (предвид естеството на празника отваря сърца и очи за другите). Или когато ножът опре до кокала… (с други думи, ако сме болни или в подобна ситуация, изискваща вяра в човечеството). Но нужно ли е да се разболее детето ни, за да си дадем сметка, че можем да помогнем на човек в нужда? Нужно ли е да сме болни ние, сами, отхвърлени и загубили доверие в света?
…Да бъдем нечия надежда, нечие спасение. Нечий последен шанс. Нечия добрина…
Защото преди счетоводители, инженери, лекари, учители, дори преди да сме родители, трябва да сме Хора.
Да си Човек е трудно. Защото трябва да поставяш нуждите на другите пред собствените. Да помагаш без да са те молили. И често ще бъдеш наричан „глупав“, „изгубен“, „идиот“, задето си избрал да направиш добрина, да помогнеш някому без да очакваш нищо в замяна….
Нужно ли е да се разболееш, за да очакваш помощ от някого? Нужно ли е да си сам, без капчица вяра в доброто, чакайки чудо? Бъди ти чудото за някой. Бъди доброто. Бъди добрината. Подай ръка без да очакваш същото за себе си. Защото затова сме Хора, затова живеем – за да си помагаме. Не само по Коледа и не само при нужда.
П.С. Най-тежко винаги ми е било да гледам болни деца. Нелечимо болни. Да виждам как искрицата живот, която им е толкова присъща и неприкрита, гасне. Защото децата са бъдещето. Те са чудо и носят добрина в себе си.
Точно по тази причина моля всеки, който има възможност, да помогне на Малката Йоана от Мартен, която се бори с рака. Информация за сметката, по която се събират дарения за лечение на рака, е тук. Благодаря!
И помнете: няма ненаказано добро. Но е най-добре да го правиш, когато няма какво да получиш в замяна, а за другия човек помощта ти би означавала всичко.
Прочети още:
За (без)граничността на човешката омраза
