Непоисканата добрина

или Колко често правим нещо за някого без да получим нещо в замяна?

През последните месеци колко пъти помогнахте на някого без да е искал помощ? Колко пъти направихте някоя добрина ей така на мига? Колко пъти подадохте ръка на човек в нужда: на бабата в метрото, която не може да изкачи стълбите или на майката с количка, която е пометена от тълпата и не може да слезе с детето си от влака? А за онзи старец, който рови всеки ден в контейнера пред блока? Дадохте ли му закуската си от вчера, изсъхнала и непривлекателна?

върши добрина
снимка: Pixabay.com

Колко пъти се замислихте за някой друг, освен за себе си през последните дни, месеци, години?

Николко, нали? Спокойно, не сте единствени. Няма да се съдим. За нас, хората е характерно да сме егоисти. Не хранете съзнанието си с лъжливи мисли за добрина като: „Ама аз помогнах на онова куче да го спасят“ или „Споделих онзи пост“. Не е същото. Направили сте го, защото или обичате кучета, или сте се посветили на тази кауза. Т.е. пак от егоизъм….

Една добрина…

Какво е една добрина за човек в нужда? Всичко! Какво е една добрина за нас? Отделено време и внимание, което ще промени света за някого – ще го направи по-добър. Без да получим нищо в замяна. Освен удоволствие, че сме помогнали.




Обикновено сме склонни да вършим добрини около Коледа (предвид естеството на празника отваря сърца и очи за другите). Или когато ножът опре до кокала… (с други думи, ако сме болни или в подобна ситуация, изискваща вяра в човечеството). Но нужно ли е да се разболее детето ни, за да си дадем сметка, че можем да помогнем на човек в нужда? Нужно ли е да сме болни ние, сами, отхвърлени и загубили доверие в света?

…Да бъдем нечия надежда, нечие спасение. Нечий последен шанс. Нечия добрина…

Защото преди счетоводители, инженери, лекари, учители, дори преди да сме родители, трябва да сме Хора.

Да си Човек е трудно. Защото трябва да поставяш нуждите на другите пред собствените. Да помагаш без да са те молили. И често ще бъдеш наричан „глупав“, „изгубен“, „идиот“, задето си избрал да направиш добрина, да помогнеш някому без да очакваш нищо в замяна….

подай ръка направи добрина
снимка: Pixabay.com

Нужно ли е да се разболееш, за да очакваш помощ от някого? Нужно ли е да си сам, без капчица вяра в доброто, чакайки чудо? Бъди ти чудото за някой. Бъди доброто. Бъди добрината. Подай ръка без да очакваш същото за себе си. Защото затова сме Хора, затова живеем – за да си помагаме. Не само по Коледа и не само при нужда.

П.С. Най-тежко винаги ми е било да гледам болни деца. Нелечимо болни. Да виждам как искрицата живот, която им е толкова присъща и неприкрита, гасне. Защото децата са бъдещето. Те са чудо и носят добрина в себе си.

Точно по тази причина моля всеки, който има възможност, да помогне на Малката Йоана от Мартен, която се бори с рака. Информация за сметката, по която се събират дарения за лечение на рака, е тук. Благодаря!

И помнете: няма ненаказано добро. Но е най-добре да го правиш, когато няма какво да получиш в замяна, а за другия човек помощта ти би означавала всичко.

Прочети още:

За (без)граничността на човешката омраза

Смисълът на живота ни зависи от самите нас

Борете се докрай за мечтите си

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *