За (без)граничността на човешката омраза

Защо мразим по подразбиране? Не е ли по-лесно да сме съпричастни?

Човешката омраза е едно от най-лошите неща, които светът може да познае. Ще се запитате защо. Защото тя  е деструктивна. Т.е. разрушава всичко по пътя си, и добро, и лошо. И често толкова много горчи, че предизвиква язва. Душевна язва, по-страшна от физическа.

И така прогнива душата, че спираме да виждаме разликата между светлина и мрак.

За какво говоря този път ли?
За една изключителна гнусна случка, която не просто ме натъжи, а извади най-лошото в мен. Яростта. Яростта, че може да има подобни хора, с които да делим един въздух, една земя, едно метро. А всъщност – да сме толкова различни.

Става въпрос за скинари, нападнали словесно малко момиченце в метрото. Посред бял, в София. Да, в една от така наречените европейски столици.




Нетърпимостта е първата стъпка към човешката омраза и към деградация. А тя от своя страна е път без изход. Към тъмнината. Към човешкия ад.

Разбира се, бях потресена от това, че тези „младежи“ са се държали по този безмозъчен начин. Но това, което ме потресе повече, бе липсата на реакция от страна на хората, които са наблюдавали и негласно са мълчали. Докога ще си мълчим за всичко? Докога чинно ще отвръщаме глава от безредието, а после тихо ще мърморим: Ами да, видиш  ли то нещата в България не са добре….

човешка омраза
снимка: Pixabay.com

И как да са, като си мълчим. Слагаме тиксо на устата си, тъмни очила и гледаме в нищото. Само и само, за да не сполети. Сякаш е срамно да си жертва на човешката омраза. Напротив, вие, всички онези хора, които си мълчат и ежедневно са свидетели на насилие, без да направят нищо, са по-сериозни престъпници от нарушители.

Защо ли? Ами защото прикриването на престъпление е двойно по-сериозно провинение. Затова, хубаво си отворете очите. За да не стане утре някой вас да ви бие в метрото или в центъра, и всички да гледат.

Бъдете пример за останалите. За света, за страната.

Бъдете добри. Не отвръщайте поглед от нуждаещите се. Защото така отваряте вратата на омразата и я каните спокойно да се настани в душата ви.

П.С. Целта на тази статия не е да вземете позиция, отношение към конкретния случай, т.е. кой крив, кой прав. А да си дадем сметка накъде отиваме. Да осмислим това, че нашата омраза, макар тиха и неизразена, придобива безграничен размер. Това е нещо, което трябва да променим у себе си, за да го видим и у другите.

Автор: Мариела Кръстева

 

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *