„Научих се, че да успее една жена в тази професия, трябва да играе по мъжките правила. Но колкото повече остарявам, разбирам, че това са пълни глупости….“
Определено има известен прогрес по темата – с всичките тези диспути и дискусии за равноправието и прозрачността в отношенията между половете. Всичко това е похвално, но според Мила Кунис не е достатъчно за отношението към жените на работното им място.
“ Всяка промяна не е достатъчно бърза, за да помогне на моите приятели, близки или дори на децата ми.“ смята актрисата.
Кунис споделя своето лично преживяване по този повод. Веднъж и се налага да се опълчи срещу продуцент, защото тя не желае да позира полугола за корица на списание. Било и е казано, че кариерата и ще приключи, ако не се съгласи на снимките. И точно това е бил повратният момент за нея:
Когато аз отказах снимките, продуцентът ме заплаши: „Никога повече няма да работиш в този град.“ Точно тогава за първи път избрах да не слагам себе си на второ място като се съгласявам на наивни обещания, както преди. Почувствах се обидена и за първи път в кариерата си казах „не“. И познайте какво се случи? – не свърши света. Филмът така или иначе изкара много пари, а аз продължих да работя в този град отново и отново.
снимка: google.com
Това, което продуцентът най-вероятно никога няма да разбере, е че той произнесе страха, който всяка жена изпитва по повод своя пол на работното място.
Така сме научени да вярваме – че ако не си мълчим, ще бъдем мачкани; че ако отстояваме своето, ще бъдем отведени към своя край. Не искаме да ни изритат под предлог, че се държим като кучки. Затова жертваме своята независимост за нещо, което не е морално и правилно. Въпреки това промяната идва.
Кунис разбира, че самата тя е позволявала на сексизма на продължава, защото не е искала да повярва, че това е полова дискриминация:
През цялата ми кариера винаги е имало моменти, в които съм била обиждана, подценявана, било ми е плащано по-малко, била съм игнорирана или отхвърляна заради пола си. И винаги се опитвах да се доверя на преценката на хората, защото смятах, че те имат повече опит, може би е имало нещо, което аз съм пропускала. Научих се, че за да успееш като жена в тази индустрия, трябва да играеш по правилата на мъжете. Но колкото повече пораствах и все повече и повече работех в тази индустрия, все повече осъзнавах, че това са пълни глупости! И още по-лошо – аз бях тази, която допускаше те да се случват.
Когато Мила Кунис решава да промени правилата и стартира собствена компания, за да развие качествено телевизионните продукции с помощта на уникални гласове и перспективи, тя отново се сблъсква с подобни проблеми. Споделя един пъстър пример от тази практика, когато мъж продуцент, с когото тя и нейният екип са работили, се опитал да използва съпруга на Кунис, за да я рекламира в продажбите. Мейлът гласял следното:
Мила Кунис е мега звезда. Една от най-големите актриси в Холивуд и съвсем скоро – съпруга на Аштън и майка на децата му.
снимка: google.com
Този мейл показва жената в доста неподходяща за нея светлина – нейната стойност е свързана с това да е част от връзката си с някой успял мъж и да отглежда децата му. По този начин беше игнориран моят личен принос и успехът на моя екип.
След това отказахме да работим по този проект.
Разбира се, това е малък коментар. Но всеки ден всяка жена се справя с подобни неща в офиса, по телефона, в мейлите си – това е своеобразна микроагресия, насочена към постиженията на една здраво трудеща се жена.
Пристрастията към пола са дълбоко насадени в американската култура, обяснява Кунис в своето есе, започвайки с това, че децата са изпращани на училище, където се приема за нормално да се подкопава ролята на жената.
Решението на Кунис за справянето със сексизма е просто – не трябва да го приемаме. Тя ще се опълчи срещу тази несправедливост, ще всее смут и ще опита всичко, за да успее да разреши проблема по-бързо:
Приключих с компромисите. И приключих с това аз да съм компромис. От тук насетне, ако аз бъда конфронтирана с подобни коментари, няма да си мълча. Ще ги прекратя мигновено и ще се отбранявам по най-добрия начин. Не мога да гарантирам, че ще успее, но поне опитвам, създавайки среда, в която има опции за промяна.
