За всичко, което остава след Любовта. Ако я е имало….
Какво остава след Любовта? Ако я е имало въобще…
Остават празни обещания, снимки на щастливи мигове, празни стаи, дрехи с аромата на другия, празни ръце, протегнати в пространството, болезнена широта в апартамента. Но най-вече остават вещите на другия. Онова, което ни е подарил, уж от взаимни чувства.
Какво правим с тях? Къде ги слагаме тези знаци на отминалата Любов? Редно ли е да ги държим като в Храм на миналото, подобно на Музей на Втората Световна война? Или пък трябва да се отървем от тях, от лошата им енергия и всичко, случило се в миналото?
Естествено, верен отговор няма. Ние избираме какво да съхраним след като Любовта ни е напуснала. Дали ще запазим, или не вещите от миналото, зависи доколко сме приключили с него. Хубаво е миналото да си стои там, където е. Да не го намесваме с бъдещето или пък с настоящето. То е минало и е било хубаво. Точка. Ако не искате да изхвърляте всички онези розови сърца, лигави картички и какви ли не други подаръци, но не искате да ви се мотаят из краката всеки ден, то тогава може да си решите проблема кардинално. Съберете ги и ги скрийте в кашон в мазата, гаража. Така хем няма да ви е гузно, че сте ги изхвърлили, хем няма да се сещате за тях.
След Любовта, ако я е имало, остават спомени. Нека бъдат само положителни. Нека бъдат хубави. Нека бъдат истински, а не пропити с вина, омраза и тежки думи.
След Любовта оставаме Аз и Ти, но в различни посоки. Аз напред, а Ти.. накъдето решиш….
Прочети още:
На жените с любов от Хенрих Хайне
