Защо винаги истинската любов е трагична?

Нима винаги истинската любов трябва да е трагична?

Литературата, киното и историята изобилстват с безброй примери за трагична изпепеляваща любов. Няма как да не се запитаме следното: Винаги ли истинската любов е трагична? И ако не е такава, то задължително ли е тя да не се случи, да остане само като мечта?

Случаят Лора Каравелова и П. Яворов

Любовта между Лора и Яворов е епична, болезнена, истинска и с трагичен край. Лора решава да сложи край на живота си, измъчвана от безкрайна разяждаща ревност. Защо? Защото любовта е сила, но може да се превърне и в слабост, ако нямаш доверие в човека срещу себе си. Понякога е по-силна, отколкото трябва и често заслепява. Несъмнено любовта между Лора и Яворов е била истинска, дълбока и безусловна. А може би точно затова е изгоряла толкова бързо….

Ромео и Жулиера

Макар да са плод на работата на Шекспир, Ромео и Жулиета са пример за безусловна любов, която също приключва трагично предвид крехката възраст на двамата участващи. Макар да е малко пресилено и драматично, няма как да не се запитаме – такава ли е била представата на хората по онова време? Трябва да вземем предвид факта, че тогава браковете са ставали по сметка – нещо необичайно, уреждано от родителите на момичето, обикновено изтъргувано като стока. За любов не може и да говорим. И въпреки това…

Историята изобилства с примери за неслучени любови, просто защото не са оцелили времето, мястото, ситуацията. Дали при други обстоятелства биха били различни? Дали Ана Каренина и Граф Вронски от „Война и мир“ биха били щастлива двойка, ходеща по балове? Може би не. Дали пък това, че любовта е обречена изначално, я прави по-истинска?

Може би истината е някъде там, както се казва в „Досиетата Х“. Сами избираме в какво да вярваме и накъде да насочим енергията си. Само едно трябва да помним: случилото се зависи от нас. Ние го направляваме – целенасочено или подсъзнателно. Какво се случва – зависи от нас.