Когато доброто си тръгне от човешките сърца, остава място за тъгата

Бях си обещала през новата година да пиша за весели неща, но ето че пак налазвам в дълбока тема. Неизбежно е. Няма как да си крием главата в пясъка като щрауса, да се преструваме, че смъртта не съществува, че всички хора са добри и т.н.

Няма как и да заобиколим една безсмислена смърт, когато на ден умират стотици от вирус, който уж овладяваме. Всяка смърт е тежка, особено когато една майка оставя детето си сирак.

Какво искам да кажа всъщност? Възмущението ми е породено от случката с нелепата смърт на жена, чакаща на регистратурата на Врачанската болница. Тъпо и нелепо е да умират хора по този бездушен начин. Няма думи, с които да изразя абсурда на ситуацията. Може би сте гледали репортажите по всички телевизии. Може би сте видeли и клипа, чели сте коментари. Аз нямах сила за всичко това. Заседна ми буца в гърлото, защото не исках да повярвам, че в 21 век се случват такива неща. Не исках да повярвам, че хората са станали толкова дебелокожи, че предпочитат да гледат, вместо да се намесят, да помогнат. Да инициират нещо.

Сякаш последните 2 години вместо да ни направят по-силни, по-добри, по-сплотени, извадиха на показ най-грозното. Онова, което ни отличава от човешкото. Дори животните не са така безчувствени като нас хората.

Кого визирам? Всички. Които мълчаливо гледат, снимат и тиктакат с уста, раздавайки обиди наляво-надясно. А вие какво направихте? Помогнахте ли? Ако си мислите, че снимайки  телефона, сте спасили живот, грешите. Вината е толкова ваша, колкото и на жената на регистратурата, на шефа на болницата и на всички останали. Вината е на цялото ни общество. Защото търпи. Понася стойчески. Защото мълчи и гледа. Нали не е на неговата глава? Ще мине и ще замине. И вие сте толкова виновни, защото обществото ни е болно от нелечима болест. Болно е от безхаберие и бездушие, от душевен студ и проказа. Защото не е нормално да гледаш как някой гасне, да виждаш, че нищо не се случва и да снимаш с телефона. Кое е по-важното? Да опандизят някого, че не си е свършил работата като хората, да го изтипосат във фейсбук или да се спаси човешкия живот? Драги хора, всеки от вас е загубил човешкото в себе си. Време е да го разберете.

И това ще отшуми и ще се забрави след 2-3 дни. Защо? Защото сме свикнали да търпим. Имаме робска памет. И дълъг опит. Преклонена главица сабя не я сече. И така, докато се случи на някой друг. А после ще се вайкаме каква ни е здравната система, какви са ни политиците, какви са заплатите, кой колко краде и как нищо не прави. Не започнем ли промяната от себе си, няма как нещо да се промени. Докато мълчим и гледаме безучастно, си подписваме смъртната присъда.

Ти, който четеш този текст, замисли ли се колко пъти си в бил в такава ситуация? Мълчал си и си гледал как насилват някого, бил си безучастен съучастник в престъпление. Били са твой съученик пред очите ти, а ти си мълчал, не си го защитил. Ограбили са някого, обиждали са другиго, а ти все седиш и нищо не правиш. Казваш си „защо да се меся, не ми е работа.“. Докато сме с такова мислене, хората ще умират пред болниците, други ще ги снимат за фейсбук, а малки деца ще остават сираци. Защото е трудно да поемеш отговорност за друг, нали?

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.