Открий какво обичаш и го остави да бъде щастливо!

Има хора, които толкова лесно заобичваш, че когато си тръгнат, отказваш да осъзнаеш, че вече не са част от живота ти. А може би никога не са били?

Има хора, след които не сме себе си. Ходим, а сме като призраци, дишаме, храним се, а сякаш сме някъде другаде. В полусвета между мечтата и реалността. Говорим, а мислите ни са другаде, отвеяни от разбитите очаквания, че нещо може би ще се промени. Поне този път. За разнообразие. Истината е, че има такива хора – урагани, след които нищо не е същото. И ние сме същите, макар да се опитваме да запълним празнините и смело да продължим напред.

Животът е дар, казват. Трябва да живеем сякаш всеки ден е последен. И да е знаем какво крие дългоочакваното утре. Само че… смисълът на живота идва с обичането, с отдаването на душата на друго човешко същество. И магията се случва, когато то отвърне със същото.




Истинското щастие идва, когато този, когото обичаш, обича теб!

Понякога се чувстваме като разминаващи се влакове, чиято единствена точка на пресичане е гарата. Единият тръгва оттам, откъдето другият се връща. И все не ни достига време, някакви си секунди, да се опознаем, да се докоснем, да се обичаме… Преминаваме празни през пространство с единствената мисъл, че този, когото обичаме, принадлежи на някой друг. И всъщност, и с нас е така.

Колко пъти сме се замисляли за онези, на които причинява болка с безразличието си! Просто е – всеки е влюбен в някой, когото не може да има! Може би затова се влюбва в него. Може би така е създаден света. За да ни напомня, че всъщност не сме съвършени, а напротив – колкото повече живеем, толкова по-малко откриваме смисъла на съществуването си. А е толкова просто.

когато обичаш някого

От малки ни учат, че истинската любов не познава граници, че е споделена, само че никой не ни учи, че ще се разминем с нея, понякога на милисекунди. Не ни учат и че тези, които обичаме, няма винаги да ни отвръщаш със същото. Че често ще са урок за нас, но това не трябва да ни спира да греем ярко. Защото там някъде, в тъмнината, се крие истината за нас. Онова, което сме търсили, и в процеса на пътуване сме открили.

Но не можем винаги да се страхуваме, че ще бъдем наранени, изгубени, пренебрегнати. Трябва да открием онази вътрешна сила у себе си, с чиято помощ ше продължим напред въпреки всичко и всички.

Когато се страхуваш от високо, единственият начин да пребориш страха е като се гмурнеш в него. Изкачи се високо и погледни надолу. Виж колко незначителни изглеждат проблемите ти от тази перспектива.

И в този ред на мисли, дори да е свършило, радвай се, че ти се е случило. Радвай, се че си способен да обичаш. Макар и често неправилните хора…

Буковски е казал: „Открий какво обичаш и го остави да те убие“. Аз бих казала, че не е нужно да се стига до крайности. Любовта сама по себе си не е деструктивна сила. Тя е светлина, смисъл, даряваща живот. Затова, открий какво обичаш и го остави да бъде щастливо!

 

 

Прочети още:

5 типа любов, които ще изпиташ, преди да срещнеш единствения

Посетете нашата фейсбук страница за още интересни неща

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.