Утрото е по-мъдро от вечерта
Защото утрото винаги е по-мъдро….
Помня кроткия поглед на баба, в който четях безкрайна обич и разбиране. Все ми казваше: „Утрото е по-мъдро от вечерта“. А аз все не ѝ вярвах. Не исках да заспивам като всяко дете. И не проумявах как може утре да е нов ден и да взема по-лесно решение за „проблема си“ (наивно и по детски).
Баба ми казваше, че щом сън те не лови, значи си в нечии мисли, фантазии или сънища.
И ето, че сега стоя тук с поглед, вперен в тавана. Баба отдавна я няма, отиде на небето и може би оттам ме гледа с усмивка и безкрайна любов. А аз не мога да мигна.
Дали съм в твоя сън, в твоите мечти? Как ли изглеждам през твоите очи? Наивно и по детски, както аз се чувствам?
Чудя се дали и ти така не можеш да спиш, с поглед, вперен в тава? А за какво си мислиш? Дали си мислиш за нас, ако изобщо е имало нас? Или пък мислиш за себе си – все пак егото е съставна част от това кой си, нали?
Утрото е красиво, ароматно, зареждащо. Носи ни нови сили и енергия да започнем отново.
Нощта е за обърканите, за единаците. Нощта е времето на самотниците. И ако не можеш да заспиш, значи нещо ти тежи. Или някой… А на теб не ти тежи, нали? Не се умори да се гоним през пукнатините на времето… Какво толкова гоним? Себе си? Или времето? Или онова, което никога няма да се случи?
и сякаш гоним се в несбъднатото….
Утрото е по-мъдро от вечерта..
Утре ще му мисля.
Утре ще реша.
Утре ще Бъда
по-добра
Към себе си!
Прочети още:
Силни сме там, където е било счупено…
