Спри да броиш на пръсти какво правиш за другите!

… То никога няма да е достатъчно!

Приятелството е нещо неизмеримо с думи. То се доказва с действия.  И във времето. Трудно е да продължиш да правиш неща за другите, ако постоянно усещаш, че си неоценен. Но пък какъв е смисълът да го правиш, за да ти кажат „браво“. Нали идеята е да си добър, помагащ, закрилящ, защото това осмисля живота ти… защото държиш на някого толкова много, че единственото, което искаш, е да бъде добре!

Жан Пол Сартр е казал: „Адът – това са другите“. Но онези други, които не ни разбират, които просто ни ползват, без да си дават сметка, че плащаме с парченца от душата си.

И все пак, спри да броиш на пръсти това, което правиш за другите. Знаем, че го правиш. Всеки от нас го прави. Някой по-често, други по-рядко. Като теглиш чертата, винаги излиза, че си направил повече за другия, отколкото той за теб. И какво от това? Лошо ли е? Донякъде…

Трудно е да разграничим в кои ситуации е достатъчно и в кои не. Може би никога не е достатъчно, а може би е прекалено. Всичко зависи от вас и от момента.

Съвет – не измервайте приятелството си с някого на база какво сте направили, или не за него. Никога няма да е достатъчно. Винаги единият дава повече от другият в отношенията. Така е във всичко. Не можеш да очакваш това, което даваш, да го получиш от същия човек под същата форма. Затова има баланс в живота. Даваш, получаваш. Но не е задължително да е веднага, и не от същия човек.

Затова обичаме. Затова живеем. За да си помагаме. Да бъдем добри. А доброто идва към нас, когато най-малко го очакваме.