Царицата на равносметките или какво НЕ искам за Коледа

Не искам да слушам протяжните песни на Марая Кери и приятели, но ще ми се наложи.

Понякога се чувствам като елха, изпъстрена с гирлянди и играчки, а те са всъщност чуждите очаквания. Натежават!

Броени дни ни делят от дългоочакваните празници, а всички кроят планове с какво да зарадват семействата и близките си. (Както винаги) Имаме повече планове, отколкото възможности да ги реализираме, повече очаквания, отколкото шансове. Все пак е добре да прегърнем живота и да се насладим на това толкова красиво време от годината.

Подаръците са една от най-ярките асоциации, свързани с Коледа.Какво ли ме (ни) очаква? Някои от най-близките ми приятели ще се сетят, че си умирам за нови книги, вероятно ще получа топли дрехи или бельо от семейството си, сувенири от колеги и други познати, споделени мигове – с доста хора, някои обичани, други не съвсем. Ще се „прожектира“ в съзнанието ми отново отминаващата година и ще ах-на от вихъра на емоциите, които съм изпитала или не съм.

Искам да спра да си правя равносметки и да се страхувам от стрелките, които жадуват да ме прободат.

Искам да виждам по-често семейството си спокойно и усмихнато и то извън задължителната празнична трапеза.

Искам да се гордея с постигнатото и да се изненадвам от смелостта, която съм демонстрирала.

Искам обичаните ми хора да са здрави, уверени и изпълнени с мечти, а не примирени и уморени.

Искам Коледа да продължи целогодишно, а не да окапят игличките на запалените ни надежди.

Когато декември се покаже на вратата, винаги сърцето ми беснее, предвкусило приближаващи топли мигове. Със семейството, с кучето, с най-добрата приятелка от детството, със самите себе си…

Всички казват какво биха желали за Коледа, аз смятам, че е редно да изкрещя какво НЕ искам.

1. Не искам скъпи и ненужни подаръци, а красиви мигове!

Отдавна се научих, че щастието е най-красиво пакетирано в човешка прегръдка. Мерси, не ми е нужен новият Айфон, не е необходимо да гладуваш година, за да ме сюрпризираш с красива вещ на изплащане. „Плати“ ми за приятелството с позитивно отношение през следващите 365 дни, това е по-важно:)

2. Не искам да изгубим времето си в подготовка, а да се наслаждаваме на компанията си.

Винаги ми е правело впечатление, че баба ми и майка ми толкова се стараят да приготвят най-вкусните ястия, че вечер, когато всички сме на масата, те са грохнали и бързат да си легнат. Не е нужно. В магазините всичко се продава, но вашите сили и настроение са безценни. Обожавам гозбите ви, но по-мили са ми усмивките ви. Не прекалявайте с подготовката!

3. Не искам краткотрайни пориви на щастие, доброта и състрадание, а искрена човечност.

Обожавам кампаниите, които целят да помогнат на бедни или страдащи хора, но най-много се радвам, когато това става целогодишно. Под светлините на прожекторите всеки е една идея по-цветен. Сираците са гладни и след празниците, самотните искат да си поговорят с някого и през март, ние сме способни да сме добри ежедневно. Нека наистина го правим, светът ще е доста по-гостоприемно място.

Когато Коледа си отиде, оставаме ние. Същите и различни. Изпълнени с надежда и преливащи от огорчения. Но когато загледам ярките лампички, се сещам за всички хора, които ежедневно пламтят, без значение колко е трудно, колко е сиво понякога. Под елхите са събрани всичките ни копнежи, дръзнали да бъдат изречени.

Отворете кутията!

 

 

 

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.