След Университета – накъде?

Какво ни предстои в голямото приключение, наречено живот, след Университета?

До колко сме подготвени за това, което ни очаква? Какво избираме да направим с живота си и имаме ли ясно очертан план за действие?

Животът е сложно понятие, особено за човек на двадесет и няколко, който току-що е завършил Университета и се чуди какво да прави. От една страна, вече е готов смело да пристъпи в истинския живот. Има си всичко – образование, свобода, известно количество знания. Просто трябва да избере посоката. Но накъде е тя? Изобщо, има ли правилна посока? Или ни е предопределено изначално накъде ще поемем в своя път?

Сами ли избираме пътя си и доколко можем след това да съжаляваме за избора?

Кое е най-доброто за нас – сигурното, или онова, което си мислим, че можем да постигнем, пълни с ентусиазъм и готови за борба и приключения?

Истината е, че няма правилен път. Всичко зависи от момента. Какви са опциите ни след като завършим Университета?

Едната – най-често срещаната е, да останем в големия град, в търсене на работа, подходящо място за живеене, по възможност самостоятелно. Никой не желае да става рано за работа, а до главата му до сутринта да са свирили бесни чалги, защото драгите му съквартиранти от Студентските години в Студентски град се забавляват (и повярвайте ми – не искам да обидя никого). И така, в това търсене, разбираме, че е трудно, че невинаги това, което сме учили, ще ни е от полза. Че невинаги се реализираш, както си мечтал. Но опитваш и продължаваш. Падаш и ставаш и гледаш все напред, докато откриеш твоето място – там, където ще си най-щастлив и оценен.

Избираме да останем, заради възможностите, заради връзките, които сме създали и заради това, че вече сме свикнали – с лудницата, с абсурдните хора, с градския транспорт. И защото някак си вярваме, че може би така ще успеем.

Другата ни опция е да се върнем в родния град. Колкото и малък да е, все има възможност за нас. Зависи от работата, разбира се. Но в малките градчета обикновено хората се познават добре и помагат. В малкия град разходите са по-малко, а и там съществува опцията да живеете със семейството си, да сте близо до приятелите от детство и така нататък. Но, доколко това е подходящо за една волна душа, която е живяла и се е справяла сама цели 5-6 години в опит да постигне мечтата? Всеки сам за себе си преценява. Всеки сам избира спрямо моментът.

Някои не могат да се върнат отново там, където са били, защото са различни хора. Не че не искат, просто вече желаят да са самостоятелни. А и какво им предлага малкият град – монотонен, но спокоен живот, осигурена работа, семейство и това, което ни чака – венчило и деца, докато се усетим. За мечтателите и за тези, обичащи предизвикателствата – големият град е единствената опция. А тогава имаме ли въобще избор, ако имаме само един вариант?

Мечтател, приключенец или семеен тип – вие от кои сте?

Вие какво предпочитате – да се върнете у дома, или да покорявате големия град?