Полша и абортите: За правото на избор на жените

Живеем в смутни времена. Икономиката е нестабилна, войната се насажда като ценност, моралът липсва, хората бягат от една държава в друга в опит да намерят място, където ще могат да живеят свободно. Все по-необщуващи и нетолерантни сме, живеейки в общество, което си затваря очите пред несправедливостта, защото му е по-лесно.

Катарзис ли ни е необходим, или радикална промяна?

Откъде тръгна всичко?

От Полша и забраната на абортите. Жените се вдигнаха на протест и това провокира медиите да отразят всичко, свързано с техния опит да докажат своята автономност.

Именно изборът е този, който ни прави хора. Отнемането на правото на избор е грубо посегателство над човешката идентичност. То е нехуманно и би трябвало да се наказва, както всички останали престъпления. Не ни ли стигат всички останали престъпления, че започнахме да съдим и за това? С всичко останало ли сме се справили, за да правим избор от страна на някой друг човек?

бременност аборти жени

За забраната на абортите

Нека оставим настрана забраната и да помислим защо всъщност е забранено на жените да абортират. Нима не е тяхно законно право да изберат дали да родят, или не? В кои случаи можем да си затворим очите и защо го правим само когато ни е угодно?



Страната на жените

Ако например, дадената жена е с опасност за живота, чие е правото да реши дали тя е по-важна, или детето? Докъде се простират човешките правомощия над живота на другия и защо си приписваме неща, които не ни принадлежат по начало?

Сложно е. А може би така трябва да бъде. Абортът е решение, когато детето не е желано по ред причини. Ако майката е жертва на изнасилване, ако се знае, че ще има здравословни проблеми, които не търпят лекарска намеса, ако е сигурно, че не може да бъде отгледано в благоприятна среда и пр. и пр.

правата на жените

Защо в 21-ви век някой друг трябва да решава вместо нас? Тялото си е наше, отговорността също.

Истината е, че колкото повече опознаваме хората, толкова повече искаме да сме като животните. Защото при тях няма изкривяване на действителността, няма ниски емоции. Има само отдаденост на малките и преданост към стопаните.

Може би трябва да спрем и да се вгледаме в действителността. Само тогава ще осъзнаем, че тя не само не ни харесва, но се нужда от промяна. Промяна, която ще изведе на преден план ценности, а не забрани, хора, а не марионетки, общество, а не промити мозъци.

 

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *