Уроците, на които ни учат децата – част 1

Ценни уроци, които научаваме от децата, без дори да си даваме сметка

Децата на 21.век са различни. Не, не в онзи смисъл, който често влагаме, когато нещо излиза извън нормата. По-скоро различни в сравнение с нас, рожбите на прехода. Какво е по-различното?

уроците, на които ни учат децата, първа част

Времето, култура, възпитанието, нравите, семейството. Да, защото все по-малко ценности се усвояват у дома. Родителите често са вечно заети да работят, а да изкарат прехраната и удобствата, с които засипват децата си. Но изпускат едно много важно нещо: вниманието. Вниманието е валутата, с която търгуват децата. Защо ли? Защото по този начин се чувстват истински. Реално, купувайки им толкова много материални неща, купуваме вниманието им, благоразположението им и им се извиняваме за това, че все нямаме време за тях. Какъв е резултатът?

уроците на децата

От една страна, децата не знаят как да общуват помежду си. Не се научават какво да правят с времето си, превръщат се във вечно мрънкащи и недоволни хора, много приличащи на възрастните. Защото те копират поведението ни, колкото и да не ни се иска. Затова, най-доброто, на което можем да ги научим, е да бъдат себе си. Да подхождаме към тях с нужното разбиране и внимание. Защото са деца, а те имат нужда от контакт и общуване. От друга страна – ни липсва търпение. Ако сме малко по-търпеливи с децата, всичко ще се нареди.




Какви са уроците, които научаваме от децата без да си даваме сметка?

Знайно или не, децата ни учат на много важни неща. Лошо е, когато е твърде късно, за да ги променим. Днес например, докато бях на една детска площадка, ми направи впечатление следното нещо. Децата се бяха събрали заедно, но не знаеха как да общуват помежду си. Не можеха да се нагодят едно към друго. Защото не просто са забравили как да общуват, а не са били научени. Не им е било показано. Как да възприемеш модел, ако не го видиш нагледно как работи? Толкова сме заети да гледаме в себе си, че пропускаме парченцата смисъл, минаващи покрай нас.

уроците от децата

И така, тези деца бяха разделени на няколко групи. Една част от тях крещяха и се гонеха – безспорно малки (между 5 и 8 г.) По-големите (9-10) стояха и гледаха невярващо как може малките да крещят така, не общуваха помежду си. Просто гледаха, а едно дори си беше извадило таблета в търсене на покемони. Имаше и едно дете, което беше на видима възраст около 8-9 и седеше залепено за баба си, която пушеше и всеки път го подканяше да иде да играе. Но то се срамуваше. Защото не е общувало достатъчно с деца и не може да се приспособи. Може би, баба му трябваше да забележи това, вместо да му казва: „Ако няма да играеш, се прибираме.“

По мое време децата играеха заедно и не оставяха никой да стои да подпира пейката. Скачахме на ластик, играехме на топка, криехме се, крещяхме, общувахме и имахме прекрасно детство. А сега? – игрите навън са заменени от безцелно тичане. Просто самите деца не знаят какво да правят заедно. Защото сме ги научили да гледат тв или да са на компютъра, когато нямаме време за тях. Научили сме ги да не ценят живия контакт с хора. Възпитали сме ги да не умеят да казват „извинявай“ от сърце, защото винаги могат да отворят компютъра, телефона или таблета и да си намерят занимание.

дечицата

 

И вината е изцяло в нас……

Очаквайте продължение.

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.