Любов е да обичаш без да очакваш…
Гледам те и се чудя коя съм. Откъде дойдох и накъде отивам…
Гледам те и си мисля, че ако любовта имаше едно единствено име, то щеше да е твоето.
Гледам те и осъзнавам през какво трябваше да премина, преди да те срещна. И да осъзная, че всъщност смисълът на любовта не е да получаваш, а да даваш. Без да очакваш нещо в замяна.
Гледам те в далечината, броя стъпките, които оставаш. Тези, които те отдалечават от мен.
Отдалечаваш се, а сякаш по-силно усещам връзката си с теб. Защото няма по-силно обвързване от неслучилото се.
Гледам те през стъклото на собствената си тъга и огорчение. На стремеж да се откъсна, да спра да се боря, макар и против природата си.
Защото за теб е по-добре така. Защото ти имаш бъдеще, но не с мен и не сега.
Ако е писано, ще стане. Ако не, ще те гледам да бъдеш щастлив. Защото така правят зрелите хора – обичат без да очакват нещо в замяна…
