На какво мирише в Рая?

Ранна утрин е. Тъмно. Крача в полумрака, скрита в сенките, откраднала 2-3 минутки за себе си.

Прекарвам ги в размисъл. За живота. За Чудесата. За Рая. За теб.

Докато те държа притихнала в скута си, си мисля за толкова много неща. Но макар съзнанието ми да е затрупано с информация, най-важната си Ти. Винаги съм нащрек, дори когато спя. Така е с майките – винаги са на разположение.

Заслушана в шумовете отвън, усещам как градът се разбужда за един динамичен делничен ден.

Питам се: „На какво ли мирише в Рая?“. Но това е по-скоро реторичен въпрос. Защото знам отговора. И някой ден ще ти го кажа, мило дете. Когато станеш достатъчно голяма и разбереш.

Ще ти разкажа как в Рая мирише на мляко и бебе, на спокойствие и утеха, на детска прегръдка и малки ръчички, зариващи пръстчета в майчиното лице. Рая е там, където сме заедно. Когато се сгуша в теб, за да те приспя, но всъщност и аз заспя, защото се чувствам у дома.

В Рая мирише на теб, скъпо дете. Защото ти си нашият Рай.

С обич:

мама и татко