Честит световен ден на книгата, четящи!

Честит празник на онази магия между страниците, без която не можем. Четете, защото това е единственият начин да преживеем хиляди животи, докато кротко си седим на дивана. Четете, защото така ставаме по-добри, по-осъзнати и по-мислещи. Четете, за да давате пример на хората около себе си. Особено на децата. Защото те имат нужда от модели.

По повод празника ще споделя един цитат (от филм по книга), който не е точно свързан с четенето, а по-скоро с любовта. Към живота, към литература. Към себе си.

Цитатът е на английски, но ще го преведа. Ето го и него в превод:

През живота си съм прочел много книги, в повечето се твърдеше, че любовта е центърът на вселената. Че само тя (любовта) може да излекува всяка болка, която е заровена в нас. Че любовта ни е нужна, за да оцелеем. За мен от Дарси до Хийтклиф всички бяха глупаци. Вярвах, че любовта е измислица, която може да се намери между износените страници на книгите. Мислех, че е измислица, която да вдъхва надежда на хората, мислех я за лъжа. Но всичко това се промени, когато срещнах моята Елизабет Бенет. Никога не съм си представял, че ще бъда толкова силно завладян от друг човек. Тя хвана ръката ми и ме поведе отвъд тъмнината и ми показа, че от каквото и да са направени душите ни, моята и нейната са еднакви.

Прости ми, съжалявам.

Веднъж ме попита кого обичам най-много на света.

Теб!

Оригинал:

I’ve read hundreds of novels in my life, most of them claiming that love was the center of the universe. That it could heal any damage inside of us. That it was what we needed to survive. From Darcy to Heathcliff, I thought they were fools. That love was something fictional, only found in worn pages of a book. That it was just made up to keep humans full of hope, that it was a lie. But all that changed since I met my Elizabeth Bennett. I never thought I would find myself completely and utterly consumed by another until her. She took my hand and led me out of the darkness and showed me that, whatever our souls are made of, hers and mine are the same.
I’m sorry, please forgive me.
You once asked me who I loved most in this world.
It’s you.
— Hardin ( Movie- „After“ – Hardin’s letter to Tessa )”
― Anna Todd (Author of After)

Цитатът е от филма по книгата на Анна Тод – „След“.

Разберете повече за поредицата в  краткото ѝ представяне в моята статия.

честит световен ден на книгата

Споделете в коментар кои са любимите ви книги.

Приятно четене!

Прочетете още:

Книгите са като огледала – в тях виждаш това, което носиш в себе си!

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *