На МАМА

Вървя приведена в мрака. Фигурата ми е нетежала.

Ръцете – изтръпнали, а на рамото ми е подпряна златна главица.

Движим се бавно, едва се полюшваме в мрака, като в много бавен танц.

Не смея да издишам, нека спиш по-дълго.

Люлеем се и си мисля как не бих заменила този миг за нищо на света. Искам да го помня вечно.

Запечатвам го в паметта си. Крия го ревниво в онова кътче на съзнанието, където са най-милите гледки от раждането ти. Всяка усмивка, всеки звук, всеки поглед са татуирани в майчината душа. И тя не ще забрави.

Спиш кротко и едва помръдваш. Не искам да те сложа в креватчето, защото искам да удължа момента. Децата растат така бързо. Докато затвориш очи и вече са ученици. Вдишвам сладкия ти мирис на мляко и рай. Спи, ангелче, мама бди над теб.

Нощта се слива с деня, а моята награда е най-голяма. Да чуя „Ма-ма“ с вселено звънливо гласче на моето скъпо дете.