Просто петък вечер…
Петък вечер е.
Всеки е нанякъде. Чатът лениво дреме отворен на браузъра. Телефонът мълчи. Времето е някак притихнало. И нищо вече няма значение. Просто обикновена петък вечер.
Някой е някъде. С някого. Без да го споделя със света, запазвайки красотата на събитието само за себе си. Сякаш спомените могат да бъдат откраднати.
Петък вечер е. И аз си седя сама. Пръстите ми нежно докосват тъмните протрити клавиши на стария лаптоп в опит да създадат чудо. Моето чудо. Чудото на твореца. Самотата е второто име на твореца, помислих си.
За да твориш, трябва да си празен, самотен, лъган, изоставян, пречупван. И някак си да си успял да съхраниш парчетата. Да продължиш.
Просто една обикновена петък вечер. Окъпана в спомени за бъдещето. Опорочени от цветовете на миналото.
Сънувах ли в минало време?
Няма значение, при писането всичко е възможно.
Ако напиша: „И той я обича“, то несъмнено ще е така…
Но само в моя текст!
Една обикновена петък вечер, в която може би си някъде там, с някого.
Смееш се на тъпите шеги на хората, а светлините нежно галят лицето ти.
Може би си облякал най-новата си риза, а косата ти мирише на сол и море. Очите ти блестят в очакване на това, което предстои…
Може би си някъде там и дори не подозираш за мен.
Не си ме срещнал още, а може би сме се подминали някъде там, по дългия път…
А може би и ти като мен си самотен и си в очакване…
В очакване да се срещнем, някога някъде…
Може би… но е само петък вечер.
Уморено затварям очи и позволявам на мечтите да станат реалност!
