Обичам истински хора, а те са на изчезване…

Обичам истински хора. Пълни с недостатъци;

от онзи изчезващ вид,

който не се страхува да бърка и прощава.

Истински хора, с недостатъци и грешки,

с празнини, които говорят за чувства, емоции, мечти.

Обичам истински хора, които не се крият зад маски,

дълго обмисляйки

„какво ако….“….

Обичам истински хора, които казват каквото мислят,

толкова истински, че понякога думите им нагарчат и са трудни за преглъщане.

Обичам истинските хора, но те са на изчезване,

трудно забележими сред тълпата,

размити образи в сенките на делника.

Истинските хора почти ги няма,

затова са ценни, ако успееш да ги откриеш!