Мили Дядо Коледа – писмо на едно непослушно момиче

Писмо на едно непослушно момиче до Дядо Коледа

Мили ми, Дядо Коледа,

тази година не бях никак послушна.

Опитвах се все да намеря смисъла – в действията на хората, в ситуацията около себе си. Опитвах се да ги променя – уж към по-добро, към това да помагат, да разбират, да се вслушвах.

И се провалих, мили ми Дядо Коледа.

Не успях дори на себе си да угодя. Защо ли?

Ами защото все не намирах щастието – за себе си, за другите около себе си. Тъкмо го бях докоснала, и то все изчезваше – като свещта, която вятърът гаси.

И така го търсих, търсих го дълго и все не го намирах.

А може би то не съществува?

Но все пак ще продължа да го търся и догодина.  Не ще се откажа така лесно.

Какво искам за Коледа ли?

Нищо не ми трябва този път. Искам само себе си. И щастието, дето толкова го търсих, а то все ми бяга.

При друг ли отиде, при мен ли се скри? На криеница май си играе, но аз не ще се откажа. И ще го търся.

Мили ми, Дядо Коледа.

Дари ме с търпение и сила да отстоявам себе си.

Дари ме с щастливи мигове и здраве. Всичко останало го дай на другите. Аз не се интересувам от подаръци. Стига ми семейството да е здраво. А всичко друго – рано или късно се нарежда само, нали?

И моля те, Дядо Коледа – дари ме с търпение, за да успея да открия това, което търся.

Дай на всички онова, за което мечтаят. Дай им го от сърце.

Защото щастието се изразява в това да даваш, без да очакваш нищо в замяна.

Весели празници!