Трагедията в Хитрино – дерайлиралата съвест

Взривове и сривове

Уикипедия подсказва, че в село Хитрино живеят около 800 души. Допускам, че реалността е по-различна. Всеки бяга от малките населени места. Днес, за съжаление, селото се сбогува с част от жителите си. Влак дерайлира, минавайки през Хитрино, а цистерните, които превозвал, създали неописуема бомба, разтърсила цялото село.

Шофьорът се движел твърде бързо, някои казват.

Виновна е частната фирма, отговорна за влака, твърдят други.

А някои нищо не казват, защото се давят в сълзи, че са с една къща по-малко, с един близък по-малко, с един живот в повече, който понякога е непосилен.

5:30 сутринта е време за сладки сънища, когато духът олеква от бремето на ежедневното и се лута в света на мечтите. Този час е и последен за тези, които се оказват близо до мястото на инцидента. Не знам дали това е правилната дума за случилото се, особено ако се окаже, че шофьорът наистина е карал с несъобразена скорост, превозвайки толкова опасен товар. За мен подобно поведение не е престъпна небрежност, а духовна деформация.

Резултатът от случилото се – поне 5 жертви, десетки разрушени къщи, 30 сериозно пострадали души, евакуация на селото.

Тази дума много ясно се запечатва в съзнанието ми – евакуирам се.

Карат ме да напусна родното си място, защото там не е сигурно.

Къщата ми е срутена, защото някой не си върши качествено работата.

Нямам майка и баща, защото някой е бързал. Когато започнем да се евакуираме от дома си, а покривът ни е разпръснат из улиците, не е дерайлирал само един влак.

Говорим за дерайлирала съвест. Евакуират ни непрестанно от домовете ни, а ежедневието ни е един разпокъсан куфар, в който сме напъхали парченца от дома, от химерното щастие, от несъществуващата хармония (битуваща единствено в бляновете ни).

Тепърва ще се изяснява колко точно са жертвите в Хитрино, кой е виновникът, можело ли е да се избегне трагичната ситуация, дали са реагирали адекватно властта, пожарникарите, полицията и всички останали. Ще има обвинения и множество репортажи на живо.

После положението ще утихне и ще се върнем в коловоза на ежедневното.

Докато не дерайлират друг влак или нечия съвест.

Човешкият дух е гориво, което може да ни отнесе до чудни дестинации. Не искаме взривове и сривове. Жадни сме за живот, искаме си бащиния покрив, спокойствието и отговорността, която ще попречи на другия да ни поставя в непремерен риск.

Светът не е пуста гара, в която можеш ловко да маневрираш. Хората не са кухи пионки, с които да замеряш небето…

Искрени съболезнования на семействата на загиналите! Бъдете силни.

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *