…когато „Аз“ и „Ти“ станем „Ние“…
Когато „Аз“ стане „Ние“, губим ли своята идентичност?
Какво съм „Аз“? Просто един човек с качества и недостатъци, присъщи на масата: обичам, ревнувам, сърдя се понякога за дреболии, неглижирам от време на време ситуаци, хора, после съжалявам, понякога дори поставям себе си пред другите… Какво си „Ти“? – същото. Защо тогава, когато сме заедно, е различно? Защо „Аз и Ти“, ставайки „Ние“, е различно от „Аз“ и „Ти“ по отделно?
Труден въпрос. Може би, когато „Аз“ и „Ти“ станем „Ние“, нещо вътре в нас се пречупва. И заживяваме в общо тяло, което донякъде ми прилича на нещо като амеба. Някак безхарактерно, безформено и неопределено от време, място и пространство. Когато „Аз“ и „Ти“ станем „Ние“, всичко се обърква…
А може би причината е в „Аз“ и „Ти“, за което „Ние“ няма вина…
Може би, когато „Аз“ и „Ти“ станем „Ние“, трябва да пренебрегнем себе си? А това значи ли, че ще изгубим свободата си? Ще загубим ли частица от себе си, по пътя на търсенето на общото благо, така размито от време, пространство и кой знае още какво…
Струва ли си „Аз“ и „Ти“ да станем „Ние“, ако по пътя ще загубим себе си? И защо е нужно да предадеш себе си, да направиш компромис, за да се размиеш в „Ние“?
Може би за повечето хора не е така. Може би те намират друг начин. Може би просто при нас всичко е объркано. И докато го изясним, ще си останем“Аз“ и „Ти“, без да ставаме „Ние“….
Защото невинаги „Аз“ и „Ти“ става „Ние“…
