А може би съм мъничко цинична…
Може би съм мъничко цинична…
Защото все отказвам да се примиря
с това, че от различни светове сме.
Отказвах дълго да приема,
че ти не виждаш мен,
а себе си в очите ми.
Не бях достатъчно добра,
а може би не исках и да бъда.
Защото сама съм господар,
а ти нехаеш, че съм с мнение.
Защото съм от хората,
за които разговорите са важни,
времето, вниманието,
емоциите, чувствата,
а не букет с цвета,
дарен на празник,
припознат насила!
Може би съм мъничко цинична,
може би съм груба и открита,
но такава съм си – неприкрита.
Да, първична съм – и т в това е моят чар!
М.С.К.


