За йога- учението на мрака

Като част от общността, наречена Градски дами, не можах да не се въздържа и да коментирам една тема, която напоследък е често срещана.

Тази тема е позната в медийните среди като Йога – пътят към мрака.

Тази нова православна книга разбуни духовете и все повече хора започнаха да надават по едно ухо във връзка с йога практиките. Интересно, че никъде, по никоя телевизия не се стигна дотам да се коментира съдържанието на тази книгата. Всичко остана някак безпочвено в пространството като голи брътвежи.

Какъв всъщност е истинският проблем с йогата? Църквата не я приема. Защо? Защото е учение, което затваряло пътя на християнството.

От дълго време насам смятам, че Църквата не изпълнява своята основна функция. А тя е именно да учи хората на вяра, надежда и опрощение. Християнството е велико учение, защото Исус проповядва добрина и миротворство. Само че, нашата мила Църква, колкото и да е учена, явно си е останала с векове назад.

Хора, които обясняват, че си загубил връзката си с Бог, защото практикуваш йога, и че вече не си достоен да бъдеш християнин, са срам за божия храм.

Йогата е начин да погледнеш в себе си. Да откриеш баланса, който липсва в ежедневието ни. Йогата помага да бъдем  хора. Нещо, което Църквата не е правила последните хиляда години. Така че, Църквата може да се поучи от йога.

И без значение колко богове съществуват. Важното е, че човек уважава всеки от тях, без значение на кого се кланя. Нали точно в това е смисълът на всяка вяра – да вярваш, да имаш надежда, да обичаш. Нима не е това смисълът на религията?

И макар йога да бе заклеймена като промиваща мозъка, разкъсваща връзката между създател и дело, то всъщност никой не забеляза гневните нападки на уж божите служители в ефир. На никой не му направи впечатление, че всъщност, проблемът не е в йогата,  а в нас самите. Защото искаме да бъдем еднакви. И търсим одобрение.

А може би Църквата просто търси причина отново да привлече вниманието към себе си. Тъй като напоследък не е особено много в медийното пространство. И това е обеснимо – никой не иска да му се припомня, че всъщност Бог не съществува. А всичко е просто религия, някакви догми, тежки правила, които са безсмислени.

Християнството е нещо много повече. То е светлина, доброто, то е онова, което правим за другите. И именно по този начин трябва да разбираме религията днес в 21.век.

Още в миналото, Църквата се е доказала като институция, чиято цел е да управлява съзнанието на хората. Всичко, което не е можело да бъде обеснено от нея, е било фанатично. Изгаряли са на клада хора и са вършели други изключително нечовешки деяния. Защо? Защото е искала да доминира над хората, да може да ги управлява, да им казва в какво вярват и какво не.

Днес вярата е по-скоро въпрос на избор. Човек сам избира в какво да вярва и какво не. Бог ни е дал разум сами да изберем и да се доверим на сърцето и очите си.

И макар йогата да е религиозно учение, това не пречи човек да го практикува, за да открива баланса в себе си и същевременно да бъде свързан с християнския Бог.

Интересна бе реакцията на свещеника, който беше гост в студиото на Нова тв в „Здравей, България“. Той изказа изключително неправдоподобно и може би развенча представата за християнството на много хора. Първо, сподели, че „за да си християнин, трябва да отговаряш на определени характеристики“ . Звучи малко като на интервю за работа. После, каза, че практикуването на йога, е връзка с друг Бог, различен от християнския. Това било обяснено в една от божийте заповеди: „да нямаш други богове освен мен.“ Но не означава ли това нещо друго: да не се кланяш на други богове, а не да ги приемаш. Защото да приемеш, че съществува нещо друго, различно е съвсем различно от гореизложеното.

Истината е, че религията е нещо, което няма общо с вярата. Религията служи на Църквата, а Църквата… Ами тя живее в миналото. И категорично не с хората. За огромно съжаление.

Изводът е, че в 21. век човек сам избира в какво да вярва. Сам избира дали изобщо да вярва. И все пак, Бог е в нас, а не в Църквата.