Книги по време на пандемия – бягство и изход към по-доброто бъдеще

Затварям очи и виждам себе си в ленивия съботен следобед. Очилата ми се търкулват в скута. С бърз жест ги улавям и поставям върху носа, без да отмествам поглед от страницата, която жадно попивам. Страница след страница. Коя е книгата?

„Хавра“ на Захари Карабашлиев. Няма да издавам нищо от съдържанието, само ще споделя, че действието се развива в България (или поне част от него) 🙂 А аз имам слабост към четива, чиито действия се развиват в родината.

Лято е – време за прекрасни преживявания, безброй емоции и пътувания. А мен ме е обхванала тиха есенна носталгия по места и преживявания. Дали заради пандемията от Covid-19, или от работа и живот между 4 стени месеци наред в комбинация с ограничени социални контакти, отложени почивки и пътувания, но се чувствам сякаш времето е спряло. А душата тихо си копнее за нейните неща: пътувания, приключения, житейски избори и ситуации.

Вече е краят на юли, а сякаш вчера беше Коледа. Животът си тече, а сякаш ние, затворени между стените на собствените си умове, изоставаме. Не можем да продължим напред. Сякаш нещо изконно и човешко ни бе отнето месеци наред. Свободата да вярваме, че сме най-силнитe създания във вселената и че от нашите решения и действия зависи всичко. Не, не сме вездесъщи и нищо не зависи от нас. Ние сме просто една прашинка във вселената. И така въпросите като кое ни е истински важно и от както сме способни да се откажем, остават без отговор. Или отговорът се променя всеки ден.

Във времена като тези на дневен ред идват вътрешните разговори за пътищата на живота. А за тях най-много помагат книгите и общуването с тях. С книгите се разгонва самотата, поканва се бъдещето и се заличават негативните мисли и тъгата.

И така, с правилните книги пътуваме напред в бъдещето, търсейки онова, което ни бе отнето – чувството да мечтаем утрешният ден да бъде както преди.

Кои книги ми помогнаха да надвия самотата във времена на пандемия?

Още от дете обичам да чета книги. Тогава всякакви, днес – имам изграден литературен вкус (благодарение на филологията и безкрайните опити да открия нещо различно и ново). Въпреки това, все още има ситуации, в които експериментирам. Давам шанс на жанрове и заглавия, на автори, които не съм чувала и които може би никога не бих подхванала. И все по-често се изненадвам приятно. В следващите редове ще споделя моето лекарство срещу самотата. Повече книги – по-малко време за тъга, страхове и мисли за несигурното бъдеще 🙂

Преди пандемията четях основно вечер преди сън, в почивните дни и докато пътувам. Напоследък чета постоянно. Спрях да гледам новини, защото не мога да променя случващото се. Но с книгите успявам да съхраня вярата, че всичко ще се оправи, че животът ще бъде отново като преди и всички отложени във времето неща, ще се случат отново.

предложени книги за четене

Често приятели и познати са ме питали как се настройвам за четене. Това, разбира се, невинаги е лесно. Но си имам една малка тайна, която ще споделя.

Накратко, когато се колебая дали да чета, затварям очи и си припомням усещането от последното четене. Обикновено съм съхранила красив спомен от усещането да се потопя в историята.

Списък с книги

Е, да мина към същината. Кои книги ми помогнаха да прогоня меланхолията и несигурността последните седмици.

Хавра – Захари Карабашлиев

Един човек, изправен пред житейски кръстопът, приключения, любов и криминални истории – всичко това в един прекрасен български роман с дъх на… България. Приятно изненадана съм от сплитането на различни сюжетни и времеви линии. Препоръчвам за хора, които искат да усетят силата на българското и да почувстват любовта към страната.

18 % сиво – Захари Карабашлиев – препрочетена

Тази книга четох за първи път в студентските си години, защото беше от списъка задължителни четива за изпита по Съвременна българска литература. Лекотата, с която авторът пише, те понася напред към историята, където човешките съдби се преплитат. Определено интересна история и добре оформени образи.
Моят призив е: „Четете повече българска литература!“ Защото тя е уникална и заслужава нашата подкрепа.

Най-прекрасното магазинче за шоколад в Париж

Шоколад, Париж и една история. Какво по-хубаво и романтично от една сладка и неангажираща история за истините от живота, за красотата, за мечтите и за важните неща.

В летните дни имаме нужда точно от това – парченце шоколад и хубава книга като тази.

Институтът – Стивън Кинг

Кралят… си е крал. Каквото и да пише, както и да го напише, винаги завладява. Най-новата му книга – Институтът, разказва за деца със специални дарби, които биват отвличани от семействата си, за да се ползват с по-висша цел. Какво е съдбата им след като изпълнят задачата си, никой не знае.

Безспорен бестселър, типичният кралски стил, спиращи дъха (от страх) сцени и описания. Обичам го този човек! С всяка следваща книга все повече и повече.

И макар доста от сюжетите му да се препокриват, следвайки определена линия, въпреки това си остава Крал. На разказването. Крал на Историите, събуждащи въображението.

Предстои ми да прочета „Сиянието“ и „Мъглата“ и скоро ще споделя мнения и за тях.

Убийството на художника – Луиз Пени

Камъкът на смъртта – Луиз Пени

Жестокият месец – Луиз Пени

Луиз Пени е гениален автор, който много напомня на Агата Кристи като стил на писане и развиване на историята. И това не е случайно. Пени е единственият в света петкратен носител на литературния приз „Агата Кристи“. Рожбата на Пени – инспектор Гамаш, е толкова интересен, че няма да ви се иска да оставите книгата/книгите, докато не затворите и последната страница. Историите са увлекателни, героите – пъстра палитра от канадски или по-точно квебегски образи, а сюжетът е толкова заплетен, че до финала няма да познаете кой е убиецът. Безспорно задължително четиво за любителите на трилъра.

П.С. И трите книги са много интересни. Препоръчвам 🙂

Шептящия мъж – Алекс Норт

Тази книга си я купух на шега. Рядко избирам творба по корицата, но тази ме завладя. Взех си я по време на 24-ти май, когато изд. „Сиела“ имаше 50% намаление на определени книги. Не бях чела нищо от Алекс Норт, защото в България май нямаше нищо излязло. От първата до последната страница бях завладяна от тази история за серийни убийци в типичния Стив Кинг стил. Темпо, темпо, бих казала, защото тази книга, макар и дебела като Библията, се чете на един дъх. Кой е Шептящия мъж? Какво общо има с детските отвличания в забравеното от Бога провинциално градче?

П.С. Задължително четете по светло. Защото аз поне имах кошмари през нощта 🙂

Поверително от кухнята – Антъни Бурдейн

Като човек, който доскоро не четеше нехудожествена литература, този път изневерих на себе си приятно. Тази книги е страхотна. Не само защото е от моя любимец Антъни Бурдейн (следя предаванията му от години, много съжалявам, че вече не е сред живите), но и защото самият стил на писане е прекрасен. История за любовта към готвенето, за живота, за пътищата и предизвикателствата по пътя към щастието. Препоръчвам я за любителите на храненето (като мен:) и за тези, които търсят искрена изповед на един велик човек.

книги за четене

Е, това е моят списък засега. Имам още няколко, които чакат ред, но за тях по-натам.

Пожелавам ви хубаво лято. И не забравяйте, че дори и да не ходите на почивка, дори плановете ви да са се провалили, важното е да сте здрави. И една прекрасна книга на мига ще оправи настроението ви.

Бъдеще слънчеви и щастливи!

    С обич,

                                                                                         Градски дами

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: