Скъпи Дядо Коледа, благодаря ти за безгрижното детство!

Като деца всички пишем писма до Дядо Коледа. Мечтаем за онези  малки неща, които ще направят детството ни незабравимо, магическо и интересно. А то всъщност е точно такова. Или поне аз си го спомням така…

Коледни спомени по детски

За всяка Коледа пишех писма до Дядо Коледа на бели малки квадратни листчета (като тези, които сега ползваме в офиса, но са пъстри, за да грабват вниманието, понеже постоянно се забравя). С времето започнах да си припомням, че пишех писма до Добрия старец, дори когато не можех да пиша. Парадоксално, нали! Спомням си смътно, че „писаниците ми“ бяха някакви детски драсканици. Интересно как ли е „разчитал“ желанията ми? Факт е, че всеки път получавах това, което искам. Чак като пораснах, разбрах, че е било дело на баба ми.

Писмо до Дядо Коледа
снимка: pexels.com

След като напишех така нареченото писмо, го поставях на прозореца и чаках някой да го вземе. Ходех през 10-15 минути, а баба ми ми казваше, че писмото ще отиде при Дядо Коледа, когато не гледам. И аз някак си ѝ вярвах, наивно и по детски.  После забравях, а писмото отиваше по предназначение.

Друга традиция беше да слагам на прозореца или под елхата плетени чорапи, в които после намирах някое и друго шоколадче, шоколадов Дядо Коледа, а след време и парички… Чорапите бяха бонус – топло и уютно напомняне, че всъщност важно е това, че някой е помислил за теб, че е искал да ти е топло. На душата.

коледни чорапки
снимка: Pexels.com

Връщам лентата по-назад в опит да си спомня още, макар и трудно. Вадя прашни спомени от въображаема кутия за писма в съзнанието си. Ето го и първият, който се улавя на кукичката на ума ми…

Вече сме в новия ни дом – бях на 4, когато се преместихме от дома на баба. Една от Коледите, май бях на 6, ми правиха операция на третата сливица, понеже все боледувах. Спомням си смътно, че ядях картофено пюре и супа, навън се сипеше пухкав сняг и единственото, което ме интересуваше, беше да украсим за празника. Тогава нямаше толкова играчки. Само елха, лампички, обикновени гирлянди.

Мама беше копирала формички от някакво списание, които изрязвахме върху златен или сребърен станиол и лепяхме по прозорците в моята стая. Бяха звездички, елхички, къщички, лунички – всякакви неща. Очертавах картончетата, изрязвах ги и с тиксо ги поставяхме, където реша. Беше просто и лесно да бъдеш щастлив. Какво повече му трябва на човек? Семейство, празник, безгрижни занимания и безрезервна обич.

коледна украса
снимка: Pexels.com

След това си спомням за една коледно-новогодишна ваканция, когато се разболях от рубеола. Бях на гости на баба, а през деня с дядо се спускахме с шейната по един склон зад блока, защото имаше натрупал сняг. Беше много забавно. После и дядо се разболя от рубеола.

Винаги се връщаме там, където сме били най-щастливи….

Понякога, когато затворя очи, или сънувам, че сме в стария апартамент. И всичко е както го помня – моята детска стая с къщата за кукли, с плюшените играчки, наредени по пристата, с голямата печка, която ползвах за бюро, с книгите по секцията, с пъстрите завеси и килимчета по пода, които баба беше подредила, за да не ми е студено, докато си играя. И кухнята беше същата, както я помня. А на терасата към нея, където баба готвеше, сгъваемата дървена маса, на която се хранехме лятото, беше разпъната. Оттам се виждаше пред блока. Явно тук ме е гледала, когато съм играела на ластик пред блока. Или на федербал, или на народна топка с децата от квартала…

семейство на празника
снимка: Pexels.com

Коледа е времето, когато най-силно се усеща липсата на хората, които не са сред нас. Баба и дядо ми липсват. Парадокс е, че починаха точно преди Коледа. Може би затова си спомням всяка година по това време за тях, за детството, за изживените спомени. За дървената люлка, която връзваха в коридора на двустайния панелен апартамент, когато беше студено навън. И аз се люлеех на нея, безгрижно и щастливо. И всичко ми беше някак достатъчно. Когато беше топло, се люлеех на нея пред гаража – дядо ровеше нещо вътре, а баба си шеташе в апартамента. И така премина детството ми – в безгрижие, безрезервна обич и много споделени мигове. Ще ми се пак да се случи, пак да го изживея, за да мога да благодаря.

По-малко подаръци, повече споделени емоции заедно

С всяка следваща година осъзнавам, че не ми трябва нищо за Коледа. Списъкът става все по-кратък, а Дядо Коледа все не идва, не защото не съм слушала през годината, а защото това, което искам, не може да го донесе… Затова и не пиша писма. Нека има време за другите – за всички онези деца, които трепетно очакват своето чудо. Играчка, дреха, семейство, обич и взаимност. За всички стари хора, които се надяват да бъдат посетени, обгрижени и обичани. За всички самотници, които търсят капчица топлина, уют и обич в студените времена, в които живеем.

Моля се Дядо Коледа да има време и енергия за всички, които се нуждаят от него! Защото на мен ми подари безгрижно детство! И му благодаря от сърце!

 

Прочети още:

Коледни цитати за вдъхновение и празнично настроение

Лесна коледна украса за вашия празничен дом

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: