Посещение в замъка на Дракула – разходка из дебрите на времето

Посещението на замъка на Дракула винаги е било в моите планове за Румъния. Още с прочитането на романа на ирландския писател Брам Стокър „Дракула“, знаех, че един ден ще искам да видя мястото, макар авторът никога да не е стъпвал в Румъния. Интересно как точено се е вдъхновил да го напише!

Благодарение на гения на Стокър, замъкът Бран води купища туристи от цял свят и туризмът в района процъфтява. Доколко посещението си струва, как да стигнете до там и дали останах разочарована от всичко, ще прочетете по-надолу. Надявам се моят опит да бъде полезен и за вас.

Предварително уточнение:

Валутен Конвертор – 10RON = 2,15 € = 4,20 лева

Пътуване до замъка на Дракула – Бран

Стигането до замъка Бран е лесно, тъй като най-вероятно ще пътувате от Брашов. На излизане от Брашов, следвайте табелите за Бран, а като наближите, ще видите замъка в цялата му прелест. Няма как да го пропуснете. Най-добре е да пътувате с кола. В случай, че решите да нощувате в Бран, трябва да си резервирате предварително. Градчето е малко и пълно с туристи.

Кой е Дракула?

Преди да преминем към обиколката, ще уточня кой е Дракула. Влад III Дракул е познат с прозвището Цепеш. Той е син на Влад II Дракул, рицар от Ордена на Дракона, откъдето идва името му (от латинската дума Draco – дракон).  Прякорът Цепеш идва от жестокостта му да набучва на кол своите врагове. Роден е около 1430 година в град Сигишоара, ае убит през 1476 г. Бори се срещу Османската империя.

Неговата история започва с това, че като малък баща му го дава за заложник на османските турци. Щом го убиват боляри, турците пускат момчето и то се прибира вкъщи. Става владетел на Влашко и отказва да плаща данъци на Султана. Започва явна кампания срещу владетеля от страна на Влад Цепеш. Нейната кулминация е през 1462 г, когато опустошава територията на юг от река Дунав, вземайки няколко десетки хиляди турци в плен. Срещу Влад тръгва султан Мехмед, известен като Завоевателя, заедно със стохилядна войска. Влад III Дракул се прибира в столицата си Търговище, като по пътя отравя кладенците и унищожава хранителните запаси. Когато турската армия стига до Търговище, пред града я чака гора от десетки хиляди колове с набити на тях турски пленници. Гледката оказва желаният психологически ефект – армията на Мехмед II се оттегля отвъд Дунав.

Град Сигишоара е запазил средновековният си облик и до днес. Като туристическа атракция се предлага посещение на къщата, в която е роден Влад. Въпросната къща действително е строена в началото на 15 век, но няма достоверни данни, че именно в нея е роден известния граф Дракула. Всъщност истинската титла на Влад III Дракул е княз, а не граф. В някои документи той действително е посочен като Дракула (произнасяно също Дракулеа или Дракуля, ориг. Draculea), което се превежда като „синът на дракона“. Други теории казват, че „Дракул“ всъщност означава „Дявол“. Може би оттук е дошло и вдъхновението на Стокър за неговия герой.

Дракула и България

Семейството на Дракулите по своеобразен начин е свързано и със съдбата на България. В средата на 15 век войските на полския крал Владислав III Ягело (наречен по-късно Варненчик) и на унгарският войвода Янош Хунияди правят последния през средновековието опит да освободят Балканите от османските турци, но претърпяват поражение от войските на султан Мурад II в битката при Варна на 10 ноември 1444. На страната на християнските войски с 4000 свои конници се бие Мирча, по-голям брат на Влад III Дракул.

Истинската резиденция на Влад III Дракул е замъкът Поенари (Poenari) – в окръг Арджеш, Румъния. Замъкът отдавна не функционира. От 17 век насам никой не живее там и никой не го поддържа, така че в момента той е полуразрушен.

Замъкът Бран край Брашов става известен като Замъка на Дракула покрай едноименния роман на Стокър, където е посочено за жилище на героя въпросния замък.

замъкът Бран отвън
снимка източник:
http://www.bran-castle.com

Интересно е, че влашкият владетел действително е пребивавал в замъка. Според сведения, той е отсядал поне веднъж в него по време на един от походите си през 1459 г. Самият замък е построен на границата между Влашко и Трансилвания в края на 14 век с труда и средствата на местните жители от околността, заради което за дълъг период те били освободени от плащане на данъци. Укреплението се превръща във важен митнически пункт на границата между Влашко и Трансилвания. През 17 век са достроени 2 защитни кули. Във вътрешния двор на замъка има кладенец, в дъното на който, според преданията, има вход към лабиринт от подземни помещения.

През 1918 година жителите на Брашов и околността, чиито прадеди участвали в построяването на Бран, подаряват замъка на кралица Мария в знак на преданост към румънската корона. През 1948 година комунистическото правителство на Румъния конфискува замъка и той става държавна собственост. През 2006 година замъка е предаден във владение на ерцхерцог Доминик фон Хабсбург, син на принцеса Илеана и внук на кралица Мария. В момента замъка е превърнат в музей и може да бъде посетен от туристи. Именно в замъка Бран през 1992 г  Франсис Форд Копола заснема своя филм „Дракула на Брам Стокър“.

Напред към замъка

Преди да влезете в замъка, трябва да се подготвите с търпение. Вероятно ще има много хора. При моето посещение имаше ученици от страната, които влизаха заедно с другите посетители и това направих разходката меко казано „безсмислена“, защото нямаше достатъчно място в помещенията.

Обиколката започва от нещо като малко пазарче точно пред входа на замъка, където може да си купиш всичко – от автентична румънска храна, коминче (прясно изпечено хлебче с различни вкусове и глазури) до декорации и сувенири, свързани с Дракула.

След като платиш входна такса 40RON (за около 1 час разходка), се изкачваш на стръмен хълм до самия замък. Той изглежда сякаш е кацнал на скалата. (Можете да закупите и аудио ръководство за 10RON, ако искате). Първото нещо, което ме порази, беше колко малък е замъкът. На влизане получихме кратка история за жителите на замъка Бран. Започва се от Ординул Кавалерилор през 1211 г. до днешния собственик, ерцхерцог на Австрия-Тоскана. Сред тях се споменава и Влад Цепеш, за когото скоро ще говоря повече.

Парка край замъка
снимка източник: http://www.bran-castle.com

В замъка посетителите следват определен маршрут. Започва се от фоайето на първия етаж, където някога е бил апартаментът на кралица Мария от Румъния

тайни стълби
снимка източник: http://www.bran-castle.com

След това се изкачихме по тясната „Тайна стълба“ към Музикалната зала, библиотеката и лоджията. Тя беше подредена като лятна трапезария през междувоенния период. Днес стаята е изпълнена с дрънкулки и антики. Каничка във формата на петел и четири малки камбанки, направени от бронз, бяха сред любимите ми неща, които грабнаха погледа. Обичам детайли, които разказват историята на времето!

Следващата част от обиколката ви извежда навън и в двора. От терасата се вижда една от най-добрите гледки към вътрешността на замъка.

двор на замъка отвътре
снимка източник: http://www.bran-castle.com

След това се върнахме вътре в замъка към стаята на княз Никола Румънски, подредена като апартамент на принца през междувоенния период. За моя изненада, едва след като посети тази стая, за първи път се споменава Дракула.

Повечето от информацията, която беше представена, изглеждаше доста изфабрикувана. Имаше снимки на Влад Цепеш, оръжията, които уж е ползвал, както и части от романа на Стокър, преведени на всякакви езици. За мое съжаление, като ревностен фен на фентъзи културата, това място беше леко разочарование.

гледка на замъка Бран през терасата
снимка източник: http://www.bran-castle.com

Разходката на замъка продължи с посещение на спалнята на румънския цар Фердинанд I, преди да се озовем в двора на замъка. Според преданието, в дъното на замъка има проход към тайни тунели. Аз така и не ги видях. Бърз оглед там и посещението приключи. За спомен на излизане от пазара си купих чаша с изрисуван замъка. Ей така, за да ми напомня, че понякога е по-добре да останеш в историята, вместо да виждаш реалното място.

Моето мнение за преживяването в замъка на Дракула

Ако трябва да съм максимално честна, посещение на замъка отвътре не беше особено полезно. Отвън замъкът е зашеметяващ. Сякаш кацнал на скала, на фона на зеленината и притихналото мълчание на заобикалящата го природа – сякаш крие някаква зловеща тайна.

 

замъкът Бран 1
снимка източник: http://www.bran-castle.com

Макар замъкът на Дракула да става популярен едва преди 30-тина година, когато туристи от цял свят хукват да търсят доказателства за съществуването на вампирите, той все пак е интересно и вдъхновяващо място.

терасата на замъка
снимка източник: http://www.bran-castle.com

Ако искате да се насладите на архитектурата на други румънски замъци, посетете останалите 9 от нашия подробен списък.

Практическа информация за замъка на Дракула в Бран

Подробна информация за замъка, кой е живял в него и по кое време може да прочетете на официалния уебсайт на английски език.

Работно време:

1 април – 30 септември (висок сезон)

понеделник 12:00 – 18:00 ч.

вторник – неделя 9:00 – 18:00 ч.

Последно влизане: 18:00 ч.

1 октомври – 31 март (нисък сезон)

понеделник 12:00 – 16:00 ч.

вторник – неделя 9:00 – 16:00 ч.

Последно влизане: 16:00 ч.

Как да стигнете до замъка на Дракула?

Координати и подробен маршрут може да видите тук.

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: