От светлината към мрака: за изгубения смисъл в превода на „Под игото“

Преводът представлява „прехвърляне“ на смисли от един език на друг с цел да се запазят основните послания и конструкции, ако те имат значение и ако това е възможно. При литературата това е още по-сложно, защото когато превеждаме например от английски на български или обратното, има неща, които са автентични за дадената обстановка, култура, народ, които трудно биха могли да се разберат без уточнения. Например, бележки под линия, игри на думи и т.н. Затова се смята, че преводът (особено художественият) е креативна дейност, която се върши от хора с огромно желание, богата култура и сериозен речников запас. Защото те са съвременни творци и деятели на езика.

125 години от „Под игото“ – нов „прочит“ и пренаписване в „услуга“ на учениците

2019 година бележи 125-тата година от рождението на първото самостоятелно издание на световната българска класика „Под игото“. Днес обсъждаме неговия превод от български на… български. Да, не сте прочели грешно, нито аз съм се объркала. Вчера се появи новина, че романът на великия Вазов е преведен от български на български от една дама, която може би с най-добри чувства е решила да „подпомогне“ и „улесни“ българските ученици като преведе думи и изрази, непознати за тях като турцизми, фразеологични словосъчетания и прочие.

превод на Под игото
снимка: https://clubz.bg

Подобен акт може и да крие в себе си известни позитиви (пак казвам едва ли го е направила с лошо), но мен лично подобен жест ме обижда и натъжава по няколко причини.

Първо, защо е нужно да пренаписваш световна класика? Не е ли по-лесно да се направи мост между образователната система и творбата, щом зее пропаст от неразбиране? И пак казвам, лично аз не вярвам, че учениците не разбират отделни думи и цялостния замисъл на творбата. Да, трудно им е, защото живеем в други времена, но нужно ли е да ги улесняваме? По тази логика утре някой ще реши да пишем на шльокавица, защото някой не можел да разграничи кога пишем „ш“, „ч“ или „ц“. Или пък да махнем изцяло пълния член, защото видиш ли 90% от населението е неграмотно.

Културата не се измерва на кило. Тя не е свързана с консуматорството, макар много издатели да са я превърнали в бизнес и да се мъчат да печелят на неин гръб. Литературните творби не са стоки в мола и тяхното популяризиране по този начин е грозно и неморално.

Необходимостта от четене – задължителна за формиране на светоглед

Трябва си четене, четене и образоване на народа. А не опростачване и да си правим да ни е по-лесно. Като хамериканците и разни други народи, които все гледат да им е лесно. Когато един народ започне да опростява културата си и литературата си, той неизбежно върви към крах, към затриване от световната културна карта.

Питам се защо англичаните не са пренаписали Шекспир? Или пък защо американците не са бутнали с пръст велики световни творби? Защото литературата не е рецепта, която всеки да си приписва отделни съставки. Тя е цял един свят, отделна вселена, микрокосмос, създаден от автора с много обич, усърдие, търпение и лишения. Литературата е акт на съзидание, креативен процес, в който можем да се намесваме като читатели. Може би доста се отнесох предвид пристрастията ми към дисциплината, филологическата ми насоченост и ежедневните ми занимания с текстове и езика.

За силата на думите в романа „Под игото“

Второ, пренаписвайки един велик текст от бележит български автор с цел осъвременяване, създава объркване у тези, които го четат. Замяна на думи, фразеологични словосъчетания, обяснения под линия всъщност променят стила на автора, посланията, богатството на езика и какво ли още не. Това вече не е българския роман „Под игото“ от Иван Вазов, а нещо съвсем различно. Нещо, което може да счетем за пиратска версия на основната идея.

Под игото от Иван Вазов
снимка: dir.bg

Тъжно ми е, че се посяга на такова знаково произведение. Аз лично го прочетох за първи път в 6 клас, макар по тогавашната програма да имахме само една или две глави. По-късно го прочетох отново за кандидат-студентския изпит в Софийския университет, а след това отново – по време на обучението ми в специалността „Българска филология“. Всеки път се удивлявах на майсторството на Вазов да пресъздава картини, персонажи, да вплита проблемите на времето по неповторим начин в тъканта на романа. Смяна на изрази като „синджир“, „бей“, „машалах“, „чучур“ и други не е проблемът на текста. Основният казус се крие другаде, а именно че е нужно повече време за осмисляне на творбата и за нейния контекст.

Има ли решение, различно от „пренаписането“ на съвременен език?

Решение винаги има, стига да има и желание то да се случи.

Свикнали сме, че в училище се учи всичко, но това не е така. Трябва си подготовка и у дома. Родителите са тези, които възпитават децата, които ги учат на любов към литературата и културата. Учителят не може за няколко часа седмично да постигне невъзможното, ако средата у дома не го подсказва. Така че, скъпи родители, от вас зависи децата да четат и да се образоват, да развиват своя потенциал като личности. Стъпката не е да пренаписваме световни класики, за да са по-разбираеми, а да се обяснява на децата по достъпен и интересен за тях начин. Иначе ги подвеждаме с различни думи, контексти и прочие.

Другата посока е в часовете по литература да се отделя достатъчно време за осмисляне на прочетеното, видяното и така нататък. Макар да имам учителска правоспособност, не практикувам, но имам поглед над системата покрай сестра ми, която е в 7 клас. Също така знам колко натоварена е програмата и как на учениците не са им интересни подобни текстове. Тук обаче идва ролята на учителя – да събуди интереса им, да ги запали, да им обясни по разбираем начин. Но това не става като се пренаписва „Под игото“ или друг знаков български текст, а с помощта на креативни занимания в час и обяснения, вникване в епохата и прочие.

Вместо финал – четете, бе, хора. Четете!

Смисълът на творби като „Под игото“ е да образоват, да формират национална памет, култура и историческа идентичност. Подобни литературни образци пазят духа на епохата. Пренаписването е гавра към творчеството и труда на един велик творец, какъвто е Иван Вазов и по този начин не се зачита неговия завет към литературата – безброй произведения, едно след друго превърнали се в образци на българската литература. Доказано е, че в Иван-Вазовите произведения има най-богато разнообразие от фразеологизми, палитра от нюанси на различни думи. Освен това той е съзидател за нашия език. Негово дело са различни думи, които е „измайсторил“, благодарение на желанието, чутовния талант и високото си образование за времето. Вазов заслужава уважение заради делото си.

Иван Вазов портрет
снимка: google.com

Колкото повече четем, толкова повече се отваря светът пред нас. Затова, вместо да „опростяваме“ книги, нека почетем повече, белким добием представа за света, за нещата, за историята и за живота.

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: