(Без)временно приятелство

Живеем в живот без време. Храним се, спим, работим. Уж обичаме и правим планове за живота, но сме някак кухи и несигурни в себе си. Цялото ни съществуване е пластмасово – липсва му пълнота, израз на емоциите, дълбочина на чувството и искреност. Прямота.

Трябва ни нещо трайно, което да устои. Ценности. Морал. Обич и взаимност. Може би приятелство.

време

Доскоро вярвах, че приятелството е постоянна величина. Нещо като въздуха, който дишаме, и като факта, че водата е течност. Нещо, което не подлагаш на съмнение, защото знаеш, че е така. И точка. Но подобно на средата, която променя водата в пара или лед, и приятелството с времето търпи развитие или застои.

Приятелство без време

Времето оставя белег на всичко, до което се докосне. Вещи, хора, дори спомени. Не сме онези, които сме били, когато сме се срещнали, защото животът ни е направил други.

Може би звучи наивно, детско и някак твърде романтично, но според мен приятелството следва да бъде завинаги. В една от любимите ми фентъзи поредици „Ловци на сенки“ се говори за връзка между воини ангели (нефилими), наречени „парабатаи“. Те се бият заедно като партньори през целия си живот, обвързани с клетва, независимо от техния пол. Тяхната връзка не се отразява само в близост и желание да положат живота си един за друг, но и в клетва – да бъдат честни, преми и да се уважават. Парабатаиството е до живот.

Нещо такова си представях и за приятелството – втори дом, друго семейство и прочие. Но истината е, че с времето хората се променят. Животът ги завърта с неспирния си вихър. Подобно на въртящите се врати по гари и станции, едни влизат, други си отиват. Така е и така ще бъде. Това, което остава, е да вярваме, че бъдещето крие най-доброто. Че всичко има смисъл и че тези, които срещаме по пътя, всъщност са наши учители, за да бъдем по-добра версия на себе си, изпълнявайки мисията, която ни предстои.

Има ли срок на годност приятелството?

Хората се променят и не можеш да направиш нищо, освен да продължиш по своя път

Много пъти съм се чудела как да постъпя в дадена ситуация. Моралният повик на съзнанието ми диктува едно, но характера и опита казват нещо съвсем различно. Вече знам, че вечност не съществува, особено когато говорим за отношения между хора. Не може да искаш да си близък с някого, а той да е егоист и да се интересува само от себе си. Не си струва и да се бориш за подобна изгубена кауза. А и когато ценностите ви се различават, това е показател, че трябва да загърбиш всичко и да продължиш напред.

приятелки

Как разбирам, че е време да продължа напред след дадено приятелство?

1. Уважението е най-важно. Когато някой не те уважава, значи нямаш място в живота му.

2. Нямам време за хора, които не са наясно дали имам място в живота им.

3. Всеки си има проблеми. Да се изкарваш жертва, без да знаеш през какво преминават другите хора, които уж са ти приятели, не влиза в моята представа за достоен човек, който заслужава вниманието ми.

4. Има неща, които могат да се простят, но само ако човекът е осъзнал грешката си.

5. Ако мнението ми няма значение за теб, тогава защо въобще общуваме?

Смисълът на приятелството се крепи на взаимност. Когато тя отсъства, то се обезсмисля.

И пак ще попитам: А ти какво направи, за да ми покажеш, че държиш на мен?

Нямам нужда от временно приятелство. Такива има безброй, под път и над път. Търся такова, което ще устои на изпитанията на времето. Което ще е пример за децата ми и за тези след мен, че любовта, обичта, подкрепата и добрината имат място и извън семейството!

Прочети още:

Разваля ли се приятелството, ако заговорим за пари?

Лошо ли е да очакваш повече, отколкото получаваш?

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: