Единственият начин да се справим със страховете е да ги изживеем!

Ежедневно сме поставени под стрес. На работа, вкъщи, в личен план, винаги мислим няколко хода напред. Но понякога неизвестността ни плаши. Това, което крие бъдещето за нас, често е неясно. Подобни ситуации отключват първичния страх от това, което може би предстои.

Изворът на страха

Може би страхът е защитна реакция на организма към непознатото.

Като деца не се страхуваме от нищо. Освен, може би, от Торбалан, Баба Яга и разни други измишльотини. Като възрастни, с течение на времето започваме да трупаме всякакви страхове. Защото усещаме, че сякаш животът ни се изплъзва и не можем да направим нищо.

Ставаме чувствителни към чуждата смърт, страхуваме се за здравето си, за това на близките. Все повече се замисляме, когато вземаме решения. И е нормално, защото осъзнаваме, че не сме вечни.

Но, мислейки винаги най-лошото, всъщност го „каним“ в живота ни.

Така се опитвам да разсъждавам и аз. Осъзнах, че с настъпването на 30-тата ми житейска година, все повече страхове се поместиха в ежедневието ми. Преди сякаш не им обръщах внимание, но днес… Страхувам се от високо, от тъмно, от тесни пространства, от кръв и игли, от доктори.. да, определено тези последните са по-скоро фобии, водещи до паник атаки на моменти. Старая се да не мисля за това, от което се страхувам, за да не го поканя… но въпреки това е трудно.

страх от самия страх

Какви тактики за справяне със страха използвам?

Сестра ми, която е доста по-малка, често ми казва, че съм бъзла. И е права, особено когато става въпрос за рутинни изследвания като вземане на венозна кръв. Колкото и да се страхувам от подобни процедури, се опитвам да си наложа, е няма от какво да се страхувам. Затова се поставям в ситуацията, от която изпитвам страх. Само така успявам да я преодолея.

Преди имах ужасен страх от зъболекари. Като дете постоянно ме водеха, имах проблеми, болезнени срещи и какви ли не травми (духовни). Преди 2 години ми се наложи да започна сериозно и дълго лечение, в което смених всички пломби, корони и подобрих зъбния си статус изцяло. Извадих си всички мъдреци – процедура, от която толкова се страхувах. В началото ме беше много страх, отлагах неизбежното, но в последствие свикнах. А и как няма, като ходех по 2 пъти на седмица. Накрая дотолкова свикнах, че спря да ми прави впечатление, а болката я нямаше… После се ядосвах на себе си, че бях толкова страхлива и нерешителна. Защото ако бях започнала по-рано, щях да си спестя много главоболия.

Страхът като начин да надскочиш себе си

Това доказва тезата ми, че всичко е в главата. Ние избираме как да реагираме в дадена ситуация и дали да се поддадем на страха. Същото е и с взимането на кръв и всякакви други неща, които ни плашат. Няма смисъл да го мислим, защото ще се случи и ще замине. А след това животът продължава.

Най-общо, прилагам две техники за справяне с ирационалния страх. Първата е дълбоко вдишване и плавно издишване. Така някак си се чувствам по-лека и се освобождавам от страха. А другата е да анализирам страха, т.е. да разбера какво го причинява. И след това да се изправя лице в лице с него. За това последното се изисква много практика и инат, но с времето всичко се постига.

Съветът ми е правете това, от което най-много се страхувате. Така ще преборите страха и ще бъдете по-уверени в себе си в следващата предизвикателна ситуация!

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: