Съвременното бохемство – живот в пластмасови кутии

От дълго време обмислям как точно да подхвана тази тема, без да обидя някого и без да остана неразбрана. Най-сетне събрах сили да изложа тезата си…

През последните години ми прави впечатление появата на все повече и повече магазини/ресторанти за бърза храна на всеки ъгъл. Зачестиха и рекламите на „готвено за вкъщи“, съобразено с вашите нужди, защото знаем, че сте заети. Появиха се и редица приложение за поръчване на храна, за виртуално пазаруване на храна, която ти я доставят до вратата с минимална сума за доставка.

Във всеки бизнес, пазар и услуга водещо е търсенето. Тоест, ако го има, значи трябва да се предложи на клиента да избере да купи от мен, от теб или от другиго. И в  този ред на мисли разбирам, че щом има заети хора, които нямат време дори да си напазаруват, нужно е да им се даде възможност да не стоят гладни. Да си поръчат – пакет с кесия, с картон, с хартия.. И всичко до вратата на дома. Готино, нали!

да поръчаме ли храна

Но когато се замислих, си дадох сметка за няколко  други неща, които произтичат от следната ситуация:

1. Всеки е зает, защото работи, гледа деца, има странични занимания. Това не означава, че не трябва да гледа отговорно към това, което яде. И как замърсява природата.

2. Произвеждаме тонове пластмаса, правим се на защитници, събираме капачки, обявяваме се срещу неизползването ѝ, но всъщност масово поръчваме. За закуска, за обяд, за вечеря. Заринати сме с пластмаса, а се борим да я намалим…

3. Хората, човешкият фактор, който стой зад определени дейности по обслужването може би ще изчезне в бъдещето.
Поне аз така си го представям. Може би след 20 години няма да има магазини (физически), нито друг начин за поръчка, освен онлайн. А може би ще имаме вградени чипове в мозъците и няма да се налага да правим нищо, защото една-едничка мисъл ще изпраща информация до източника. Звучи ми страшно само да си представя, че човекът може да изчезне в името на технологичния напредък. Напомня ми на светът в „Матрицата“.

живот в пластмаса

Може би доста хора ще кажат, че смесвам нещата. Например, какво общо има между отпадъците, които оставяме/произвеждаме и лъже каузата, зад която се обединяваме с напредъка на технологиите и възможностите, които дават. Много просто – всичко е свързано. Това не е теория на конспирацията, а прост пример от ежедневието. Животът и хората са загубили своята посока. Живеем в безсмислие, сред боклук, съсипвайки планетата, без да си даваме сметка, че тя е единственият ни дом, който не можем да променим.

Нямаме време за елементарни неща като приготвяне на вечеря и споделянето ѝ с най-близките. Вместо да изпитаме удоволствието от избирането и приготвянето на храната, нейното споделяне, ние се крием зад понятия като „лайфстайл“, „сошъл“, „ядене навън“ (eating out) като едни роби на съвременния живот.

За къде всъщност бързаме? Живеейки под пара бързо отиваме там, откъдето никой не се е върнал.

Като човек, който обича храната, страстен любител на италианската култура, ми е все по-трудно да живея на място и сред хора, за които храната не е важна, не е сакрална, не е начин на живот и не е място за общуване. Напротив, трудно ми е да осмисля пластмасовото ежедневие, покрито с поръчки, касови бележки, излизаници и ядене навън, където липсва уюта на дома, компанията, ароматът на истинска храна, която си приготвил днес, сега, с която си накарал някого да се чувства специален.

хранене навън

Наречете ме откачалка, може би дори луда, но за мен да се храня навън е рядкост. Не обичам да го правя по ред причини: по-скъпо е, невинаги ми харесва, имам лоши спомени от натравяния и прочие.

Храната вкъщи има друг вкус, друг аромат, друга енергия. А онази там, в ресторанта, или зад телефонната слушалка е някак безлична, скучна. Не мога да си представя кой я приготвя, не виждам дали се усмихва, докато слага подправките, дали влага всичко от себе си, за да успее да придаде правилната пропорция и вкус.

С всичко това се опитах да представя нагледно своята теза. А именно, че съвременното бохемство, известно още като „не ми се налага да готвя, да мия чинии, храня се навън, поръчвам и прочие“ всъщност показва колко сме самотни и безцелни в пътуването си през живота. Отказът ни от това да положим усилия за себе си показва егоизъм и неудовлетвореност, материална насоченост и липса на душевност. Не можем да се насладим на живота, защото не сме способни да изпитаме радост от малките неща. Роботизирани сме.

И ключът към решението е в нас, стига да поспрем, да оставим телефона и да погледнем навътре към себе си.

И макар да е модерно да се яде навън, защото „бедняците“ готвят вкъщи, аз бих пречупила стереотипа.

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: