Най-скъпият подарък, който някога ще получим, е самият живот!

Казват, че с времето човек се учи да цени малките неща от ежедневието: да се радва, когато отвори очи сутрин преди алармата, да открие свободно място в метрото, да се прибере по-рано от работа, да са му приготвили вкусна вечеря, без да е очаквал. Това е животът – всички онези малки микромигове, които изскачат пред нас, оставяйки следа в сърцето ни. Малките подаръци на съдбата често идват без опаковка и много късно разбираме какво представляват.

В началото на лятото получих най-скъпият и същевременно най-безценният подарък за 30-тия си рожден ден – пътуване в Южна Италия. Тогава осъзнах колко сляпа съм била и колко малко съм знаела за себе си, за живота, за смисъла, въобще за всичко. Често едно пътуване е достатъчно, за да те върне отново в правия път, да те върне към себе си.



Непознатата Южна Италия

В Южна Италия животът е друг, различен. И това е заради  хората. Нито са по-богати, напротив – дори са по-бедни от нас. Историята им не е лека, а в момента единственото нещо, което осигурява прехраната им, е земята. (Туризмът се раздвижва, защото не е популярно място за разходки за разлика от шумния Рим и претъпканата Венеция).  Точно тук научих и другият важен житейски урок за себе си. Че независимо какво ти се сервира – от съдбата, живота, от късмета или каквото и да е там, трябва да запазиш вярата си. Защото ако е лошо – ще отмине, а ако е хубаво – ще се повтори.

Малдивите на Саленто
снимка: личен архив

Dolce far niente – изкуството на „нищо правенето“ и смисълът на живота

Топлината на юга ме заля, вкусвайки традиционни гозби, сервирани от хора, които не владеят грам английски, но имат желание да се почувстваш специален. Отворени, открити, топли и сърдечни, хората на юга в Италия ме „заразиха“ с любовта към юга, която може би дълго съм имала, без да разбирам.

Омагьосана от културата, от бистрите морски води, девствените плажове, лежерното живеене, токът на ботуша ме върна към смисъла. Към това, че в живота колкото и да работиш, няма да постигнеш хармония и смисъл, че колкото и пари да изкарваш днес, те няма да те направят щастлив утре (може би само за кратко). Че колкото и време да отделяш на незначителните неща като ядове, проблеми, работа и други, това няма да те направи по-здрав, по-щастлив или по-успешен. Напротив, само ще краде от времето и силите си.

непознатата Италия
снимка: личен архив

La famiglia a sud

Научих, че семейството е всичко. В Южна Италия семейството е важно. По обясними причини между 13 и 16 и 30 ч. не се работи (много е горещо) – това е времето, когато хапваш у дома и прекарваш време със семейството. Нито работата, нито нещо друго е по-голямо от семейството. И затова живеят дълго и щастливо, макар и с по-малко средства – защото са научили „цената“ на важните неща в живота.

Храната, храната и пак храната – нещо, на което не мога да се наситя и до днес. Обикновени рецепти с елементарни продукти, поднесени с толкова вкус, че забравяш за всичко, което си ял досега. А десертите – мама миа!

Музиката, енергията, езикът – всичко е толкова омагьосващо, истинско и неповторимо.

Ето тук идва и следващата част – езикът на Италия.

Parli Italiano?

За да научиш повече за една култура има няколко начина да го сториш.
През храната, през забележителностите ѝ, опознавайки местите и разбира се – най-важното – през езика. Аз избрах всичко накуп. И малко след като се върнах от пътуването си до Пулия, започнах интензивно да уча италиански. И познайте какво – много ми допадна. Вече завършвам второто си ниво и не мога да спра да се удивлявам на красотата, мелодиката и структурата на този език.

говориш ли италиански
снимка: google.com

Сякаш се събуждам след дълъг сън и виждам цветове, усещам аромати и разбирам с кристална яснота.

Може би за някой италианският не е език, който заслужава внимание: труден е, изисква време и отдаденост, граматиката е трудна, говори се само в Италия (за разлика от испански и немски примерно). Но за мен това е езикът с главно Л (от „лингва“ – език, бел. ред.)

Хвърли око към моя начин за учене на език – няколко полезни правила за всеки начинаещ.

Алберобело
снимка: личен архив

Моят съвет към всеки, който е изгубил посока, цел в живота, или дори иска да разнообразни – нека научи език. Изисква много време, усилия и постоянство, търпение и набор от правила за ежедневието, но си струва. Защото през езика опознаваш себе си.

И така, моето „малко“ пътуване до Южна Италия ме научи на много важни житейски уроци, но най-вече, че животът е най-големият подарък, който някога ще получим. Затова трябва да го ценим, да надграждаме всеки ден, да избираме тези, които избират нас и да бъдем благодарни за всичко, което ни се случва. Защото е опит. А опитът означава добре живян живот!

П.С. Ако искате да прочетете повече за моето пролетно пътешествие из Пулия, може да го направите тук.

Следващата ми мечтаната дестинация е… Сицилия – отново на юг.

А Вие пътували ли сте в Италия? Какво Ви допада? Кои места обичате? Къде планувате да идете? – моля, споделете в коментар.

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: