На интервю за работа: 7 грешки, които работодателите правят

Живеейки в свят на технологии, все по-лесно е да си намерим работа онлайн, през социалните мрежи, чуждестранни сайтове и къде ли не. Това обаче не значи, че потокът от хора, които имат достъп до предложението е малък – напротив. Все повече и повече хора имат възможност да открият това, което търсят. А това е и хубаво, и лошо.

Човек и добре да живее, рано или късно му се налага да си потърси работа. Нова, поредната, по-добре платена, по-мотивираща, интересна и по-йерархически издържана. В процеса на търсене се стига до момента за интервю за работа – интересен и запомнящ се миг, в който обикновено нито една от двете страни (кандидат и работодател) са на едно мнение относно възнаграждение, отговорности и прочие. Тъй като смея да кажа, че имам голям опит в търсенето и (не)намирането на работа, си позволих да споделя 7-те най-често срещани грешки на интервю за работа, които работодателите си позволяват да правят (волно или не).

Нека никой не се чувства обиден или засегнат, защото това е мое мнение и желая да го споделя. П.С. държа да уточня, че в статията става въпрос САМО И ЕДИНСТВЕНО за България 🙂 Тук ситуацията ни е такава….



Често срещани грешки на работодатели по време на интервю за работа

Може би след години и в България ще се провеждат интервюта за работа като в белите страни. Какво имам предвид? Ще има специално обучени хора за това да подбират кадри (не че сега ги няма, просто някак си не съм попадала на такива, освен може би един-единствен път), работодателите ще се държат с кандидатите като с равни, а не като с роби, няма да им спестяват истината за работата, няма да крият осигуровки, или пък да плащат на ръка и пр. и пр. Но разбира се всичко това ще се случи в далечното бъдеще. Ако в България въобще са останали хора, а не са се изнесли на Марс или на някоя друга планета, където има възможност за колонизиране. И така, нека не се отплесвам повече.

1. Канят те на интервю за работа, а дори не са прочели с какво точно се занимаваш

Може би най-отблъскващото нещо по време на интервю за работа, моят номер едно в списъка е незнанието и не отделянето на време да се запознаеш с уменията на кандидата. Огледал на две-на три какво е правил, каниш го на интервю и разчиташ да ти каже всичко в рамките на 2-3 минути отделено време. Това е неуважение към постиженията и труда на дадения човек, без значение в какъв размер е.

Разбира се, изключвам фирмите и бизнесите, които си имат специално подбран екип от HR-и, които стриктно следят кой какво и защо, но в България или са малко, или не си вършат работата. На всяко интервю, на което съм била (с изключение на едно-единствено), са ме питали неща, от които съдя, че не са погледнали въобще нито CV, нито портфолио, камоли мотивационно писмо. Защо тогава ги пишем, пращаме и използваме? Абсолютно безсмислено.

как да си намерим работа?

П.С. Искам да разгранича ситуацията, в която на интервю за работа изискват от теб да разкажеш за опита си. Това е формална част от самия процес. Това, за което аз говоря, е че в хода на разговора, разбираш, че човекът срещу теб не е запознат с твоите умения и компетенции. И чувстваш, че взаимно си губите времето.

2. В обявата за работа не се обявява нищо конкретно

На всеки се е случвало да попадне на обяви, които са твърде общи. Или на такива, които заблуждават. Моят съвет е да избягвате такива, защото само ще си изгубите времето.

Често ми се случва да бъда подведена или дори неинформирана относно това каква точно е позицията, за която кандидатствам. Това от една страна може би е от незнание на този, които е подготвил обявата (в повечето фирми собствениците движат процеса с интервютата, което не е ОК, защото си има хора, учили за това…), от друга може би е целенасочено – един човек за всичко – спестяване на средства от страна на фирмата и експлоатация, подобна на робството в миналото. Не ми се иска да вярвам в това, но все повече го виждам в света около себе си. Жалко и тъжно ми става.

на работа

3. Работодателят не е наясно какъв специалист търси

Със сигурност сте били на поне едно интервю за работа, на чиято обява пише едно, а всъщност се търси съвсем друго. И на мен ми се е случвало, напоследък все по-често. Отдавам го от една страна на това, че се търсят кадри, които да запълват все повече „дупки“ в работния процес – ти прави и това, и онова, и отговаряй за това. От друга страна обаче, може би причината е, че работодателят не е изцяло наясно със спецификата на дадената длъжност и подвежда бъдещите кандидати.

Съветът ми в такъв случай е: питайте. На интервю се пита всичко – дори най-дребните детайли и глупости. Ако установите, че човекът срещу вас не е наясно, по-добре не се съгласявайте на нищо. Защото ако от самото начало има неясноти, представете си какво остава за ежедневния работен процес. Недай си боже да има кратки срокове или напрежение – какво се прави, когато никой не знае какво се очаква….

4. Никога не се говори за пари, а за „стимулиращо възнаграждение“

Има си причина да не се обявяват работни заплати в обявите. И тя е проста – всеки за колкото се спазари. И оттам насетне се започва един процес, в който всеки лъже и наддава, все едно е на конно състезание. „Най-изгодната оферта“ печели вниманието на работодателя. Под това разбирайте най-ниско оцененият труд от страна на потенциалния работник. Защо? Защото никой не желае да плаща за нещо, като може да си го намери по-евтино, нали? Такъв е манталитетът на българина и за жалост едва ли ще се промени в бъдеще.

Моето скромно мнение е, че трябва всичко да е кристално ясно от самото начало. За да може човек да прецени дали го устройва, или не. Излишно е да си губим времето в разговори и срещи за неща, които изначално не са ясни. А времето е пари, нали?

интервю за работа

5. Задачи и задания за определяне на уменията

За повечето фрийланс обяви винаги има задача, която следва да провери нивото ти на компетентност. За жалост обаче нейната направа не ти гарантира нито място сред финалистите, нито дори отговор дали си се справил. Няма обратна връзка, а само диво събиране на идеи, които може би след това се ползват нерегламентирано. Повечето фирми удобно забравят за теб, след като си им свършил задачата, уж с цел да те проверят на какво ниво си в сферата, за която работиш усърдно от години. Една дума описва това – непрофесионално.

Понякога се случва на интервю за работа да ти поднесат тест или задание, без да си подготвен за него – нито психически, нито времево, нито иначе.

6. Срок на изчакване

Масова практика е след интервю или пробна задача да не ти се обадят и да не ти кажат дали си сред топ кандидатите. Причината е, че нямат време. Но искат да губят от вашето… Парадокс на новия свят. Модерни технологии, бързи комуникации и липса на нормално общуване между хората.

7. Времето – най-важният фактор

Вярвам, че на всеки са му губили безценно много време. Чакали сме безброй минути да бъдем поканени на интервю за работа. За жалост, много малко фирми ценят точността. Винаги се налага да чакаме, да се съобразяваме с това, че някой не е успял да си нареди ангажиментите, а накрая не получаваме дори едно „извиняваме се за закъснението, благодаря, че изчакахте“. Но какво да се прави – светът не цени времето. А то е всичко! В такива моменти си казвам, че дадено място не е за мен. Защото ценя точността и личното си време и не уважавам хора, които не го правят.

П.С. Може би си мислите, че съм пропуснала няколко важни неща като например, че по време на интервю за работа често отношението към кандидата е меко казано неприемливо, например:

– А Вие защо си мислите, че ще Ви вземем на работа при нас? (вместо това може да се попита: С какво смятате, че сте подходящ кандидат за работата? или С какво смятате, че ще допринесете за развитието на фирмата?)

– Имате ли деца? – този въпрос е личен и няма отношение към естеството на работата. Затова, най-добре ако Ви попитат, да контрирате с въпрос „А какво общо има това с работата?“. Оттук може да си направите извод за дадената фирма. За щастие, скоро не ми се е случвало да ме питат подобни неща, което донякъде връща вярата ми в работодателите.

За нас жените е особено трудно да се борим със стереотипите и да надмогваме закостенялото разбиране по отношение на труда в България. Защото табутата все още съществуват. Но няма страшно – рано или късно намираме това, което търсим. Защото сме жени, защото даряваме живот и можем да се справим с всичко, стига да пожелаем.

Търсенето на работа в България е труден и емоционален процес. Особено ако сте притиснати от време и финанси.

Понякога отнема месеци, години, а може и никога да не намерите това, което търсите. Защо? Защото всичко е до компромис. Със себе си, със средата, с местоположението, заплащането, времето. Не се страхувайте, и за вас има място под слънцето. Само трябва да стиснете зъби и да го намерите. Пълно щастие няма, но това не значи, че трябва да се примиряваме с първото, което ни се предложи, нали?

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: