10 причини да се влюбиш в Пулия, Южна Италия

Може би сте забелязали, че дълго време отсъствах от блога 🙂 Причината е една – дадох си почивка от писането, защото понякога човек заслужава да помечтае наум. За времето, в което ме нямаше, успях да открия фокуса за себе си към истински важното, а именно – да пиша стойностни, интересни и полезни неща точно тук – в моето кътче рай със звучното име „Градски дами“.

За рождения ми ден (или може би вече трябва да казвам първия сериозен юбилей) семейството ми ми подари почивка до Пулия, Южна Италия – райско кътче, недокоснато от популярността на туризма, с чисти плажове, красиви гледки, вкусна храна, сърдечни хора и много, ама много приятни места за посещение. Именно натам се отправяме сега – към Пулия, където бавното живеене е източник на дълголетие, щастие и много ЛЮБОВ!



средиземноморски стил в града
снимка: личен архив

Кратка информация за красивата Пулия

Всички знаем Италия. Слушали сме толкова много за нея. За пастата, за виното, за хората, за културата, за традициите, за живота там, за топлите месеца, за липсата на сняг, за Колизеума, за Вечния град и какво ли още не. Италия просто Е. Място, което трябва да посетиш поне веднъж в живота.

Пулия обаче е друга работа – няма нищо комерсиално там, всичко е някак истинско, недокоснато от модернизацията, технологиите и бързото темпо на живеене. Защото който живее бързо, бързо си отива…

Пулия или Апулия (Puglia – оригинално наименование) е административен регион в Югоизточна Италия, който се препитава основно със земеделие.

Интересно е, че тази част от Италия, която е известна като „Токът на ботуша“, на изток граничи с Адриатическо море, на югоизток с бистрите води на Йонийско море, а на юг – с протока Отранто и залива на Таранто.

малки улички в приказния Бари
снимка: личен архив

Пулия граничи със следните италиански региони: Молизе на север, Кампания на запад и Базиликата на югозапад.

В Адриатическо и Йонийско море тя е разположена срещу Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Гърция и Черна гора. Нейната столица е Бари – голям пристанищен град с красива архитектура, култура и много богата история.

Заради своята история и близост до Сицилия, едва през последните 10 години Пулия се превръща в място за туризъм, освен за производство и износ на вино, зехтин и брашно. В миналото целият регион, както и най-големият град Бари са били избягвани от посетителите, заради италианската мафия. Друга причина за липсата на интерес е била мизерията, от която днес няма и помен. Бари е чист и подреден град, в който ще надникнем, за да опознаем нравите и живота на местните. И за да се потопим в един малък свят на спокойствие и откритост.

пристанището в Бари
снимка: личен архив

Екскурзията или по-скоро почивката в Пулия, на която бях аз, се осъществи с любезното съдействие и прекрасна организация от страна на ТА „Бохемия“. Благодарение на тях за 8 дни успях да науча и видя толкова много неща, че не ми се искаше да се тръгна. Със сигурност ще посетя отново това райско кътче. Силно препоръчвам да се докоснете до южноиталианския бит и култура, защото има какво да научим.

Тук споделям подробна информация за пътуването с „Бохемия“ и детайли относно екскурзиите, ако някой реши да се възползва 🙂

10 причини да се влюбите от пръв поглед в Пулия

В Италия всичко е хубаво. А това важи три пъти повече в Южна Италия. Това са 10-те неща, които ме накараха да се влюбя в Пулия от пръв поглед.

1. Красиви природни пейзажи

Безкрайни зелени поля, спокойствие, нарушавано само от полетът на птичата песен, нежния морски бриз и полюшването на клоните на дърветата. Идилия! В Пулия накъдето и да се обърнеш, ще срещнеш природа, спокойствие, неподправен чар. В която и част на региона да се отправиш, навсякъде ще те следват щедрите лъчи на южноиталианското слънце.

2. Магнетична градска среда

От Бари през Мандурия и Маруджо до долината на Итрия, Саленто и прекрасния Галиполи – всичко е очарователни. Бели средиземноморски сгради, красиви къщички със сгушени дворчета, лъхащи на спокойствие. Зеленина, ароматни цветя, лъкатушещи улички, гордо украсени балкони, чисти плочки, по който стъпваш, и се чудиш какво ли е било в миналото. Гордо стоящите катедрали – стълбове на историята и символи на културата за региона са чудесно място, където да преживееш миналото, да се докоснеш до изкуството в най-висшата му форма.

центърът на Мартина Франка
снимка: личен архив

Пулия е тайната южноиталианска перла, която ни очарова с блясък, неподправен чари сякаш ден след ден гъделичка кожата ни, отправяйки се в ляво до сърцето, където остава завинаги.

бели къщички
снимка: личен архив

Белият град (Остуни) и бароковата Мартина Франка, и чистите води в плажа на Песколюзе, известен като „Малдивите на Саленто“, и камената част на Матера с нейните саси – всичко това ще ви накара да обикнете това райско местенце. Ще искате да сте го познавали, а сърцето ви ще остане тук завинаги!

базиликата свети никола в Бари
снимка: личен архив

3. Вкусна местна храна

Съществува разграничение между северни и южни италианци, както е в почти всички по-големи страни. Южняците са земеделци, топли, земни хора, които с много грижи, обич и постоянство са се отдали на земята – единствен източник за препитание. На север е бизнес средата, животът в големия град, бързият темп на съществуване и малко по-резервираното общуване.

Храната в Пулия е местна – всичко идва от земята и благодарение на грижите на хората, е безкрайно вкусно. Истинско. А това, което не идва от земята, се лови в морето.

орекиети-в-Пулия
снимка: личен архив

Типичната храна за региона е морски дарове, риби, паста и любимите ми орекиете – малки ушички от тесто, които в комбинация с доматен сос (ама от истински домати) и пресен босилек те карат да се чувстваш на седмото небе. Истината е в простотата на храната. Свежите продукти и правилното им комбиниране създават усещането за вкус. А и италианците добре са го казали: животът е твърде кратък, за да ядеш лоша храна и да пиеш малко вино 🙂

вкусна и красива сьомга
снимка: личен архив

4. Ароматно вино от региона на Пулия

Виното е част от италианската култура. Може би не е случайно, че са толкова здрави и младолики – виното си казва думата 🙂

В тази част на Пулия, в която бях отседнала, а именно Кампомарино ди Маруджо, виното, което ни предложиха, бе два сорта – негроамаро и примитиво ди Мандурия.

„Примитиво“ е разнообразие от сорта червено грозде, отглеждано в Пулия, което е намерило идеалното си местообитание в две области. Сред червените почви на провинция Таранто, където се използва за производство на „Primitivo di Manduria“ Doc и „Primitivo di Manduria Dolce Naturale“ Docg и по хълмовете на Gioia del Colle и провинция Бари в Мурджа.

„Negroamaro“ пък е черен сорт грозде, който се отглежда из цяла Пулия и особено в южната част на региона, известна като Саленто, която включва провинциите Лече, Бриндизи и – в по-малка степен – провинция Таранто.

виното в Пулия
снимка: личен архив

Като истински ценител на виното успях да си взема две бутилки като спомен за дома. За жалост, предвид огромният куфар с багаж, не можах да отделя повече място. Но нищо – това е гаранция, че ще се върна по тези места, надявам се съвсем скоро 🙂

5. Време за семейството

В Пулия и като цяло в Южна Италия много се цени времето със семейството. В неделя се обядва с цялата фамилия, а през седмицата в часовия пояс между 13 и 16:30 ч. всичко затваря, за да се приберат хората по домовете си, да обядват с близките си и да си починат. Освен че тази традиция е наложена заради високите летните температури, тя е и светоусещане, смисъл на живота в средиземноморската страна. Работата може да почака, но времето със семейството не следва да бъде отлагано.

следобедна-почивка
снимка: личен архив

Първите два дни ми беше странно, но после започнах да го намирам за нещо нормално, дори естествено. Както се казва – с хубавото бързо се свиква 🙂

6. Бавното живеене

Животът на бързи обороти ни изпива. Смисълът ни бяга, а фокусът е замъглен от това вечно да бързаме, без да знаем за какво точно. В Пулия е на почит бавното живеене или долче фар ниенте (dolce far niente – италиански), което означава „удоволствието от нищо правенето. Човек трябва да поспре и да се наслади на мига, без да бърза и да се стресира.

кея на Бари
снимка: личен архив

7. Лъчезарни и сърдечни хора

Южните италианци са усмихнати, топли хора, приветливи. Макар да не владеят английски или друг език, различен от родния, винаги търсят път към теб. Може би след години това място ще бъде изключително посещавано от туристи, но на мен ми се иска да го запомня по този начин – с малките му чисти улички, с усмихнатите хора с неподправени маниери, с красотата на чистите пейзажи и липсата на коли, трафик, огромни хотели и забавления. Защото в простотата се крие истинското щастие.

8. Бистри води на морето и чистите девствени плажове

Морето е… несравнимо. Прозрачните му води, дългите плажове без нито един хотел, тук-таме по някое виличка, спокойствие, тишина и чистота – това е рай.

плажовете в Пулия
снимка: личен архив

9. Няма тълпи от хора и е сравнително евтино

Може би засега няма хора, защото не е толкова туристическа дестинация, но за в бъдеще… ще видим 🙂

пъстър градски пейзаж в Бари
снимка: личен архив

Цените са приемливи. Храненето е от порядъка на 20-30 евро за двама, което е съвсем прилично. Обслужването е на ниво, но трябва да си търпелив. Тук никой не бърза за нищо. А и няма за какво, нали 🙂 Животът е за наслаждение. Да изпиеш чаша вино с поглед, вперен в безкрайното синьо море, да се насладиш на вкусната храна бавно, да се усмихваш на слънцето и да се порадваш на вкусния десерт. Само така ще усетиш, че си истински жив.

10. Сякаш времето е спряло, но в положителния смисъл

Когато кажем, че времето е спряло, влагаме малко негативен смисъл. Но в Пулия времето е спряло по различен от общоприетия начин. Тук технологиите не вземат превес над живота на хората, а истински важното и традициите все още съществуват. Човешките отношения не са сведени до размяна на кодирани съобщения с екран, а обядът ти е прясно уловен от хора с въдици и мрежа.

градски гледки
снимка: личен архив

В Бари успях да се докосна до бита и живота на местните, които делят пространство. Какво имам предвид? Из малките тесни улички в историческия център на града, където са „скрити“ домовете на много хора, вратите са отворени, а животът се случва навън – пред дома. Прането в проснато на улицата, надникваме в кухнята и дома, без проблем, защото… Всичко се споделя, дори имахме възможността да видим как се приготвя местната паста. За жалост, нямах батерия на фотоапарата и не можах да снимам, но споменът ще остане завинаги запечатан в главата ми.

пране в Бари
снимка: личен архив

Измежду тези тесни и скришни улички кипи живот, носи се италианска реч, която за нетренираното ухо звучи като караница. За мен обаче е като песен, защото италианският е мелодичен и красив език, който съвсем скоро ще започна да уча.

Гледаш и не можеш да повярваш колко задружни могат да са хората, как си общуват по истински и неподправен начин. Без технологии, само с детски смях, плач и съдружие.

Животът в Южна Италия е на други честоти. С други ценности, режими.  Много ми се иска да се поучим от темпа на ежедневието, защото един живот не стига, за да се насладиш на приказните кътчета, които дебнат по целия свят.

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: