„Приказка на приказките“ от Базиле – литературно съкровище за любители

От деца знаем почти наизуст всички истории, свързани с Котаракът в чизми, Хензел и Гретел, Снежанка, Рапунцел и други. Но дали те са автентични? Винаги ли побеждава доброто, или сме „поукрасили“ малко историите, за да бъдат подходящи морални еталони за деца? Представям ви една вдъхновяваща и интересна книга с приказки, за която нямам търпение да разкажа. Защо? Защото е литературно съкровище за любители.

„Пентамерон или Приказка на приказките“ на Джамбатиста Базиле – поява и значение

Il Pentamerone (Lo cunto de li cunti или The Tale of Tales) е позната почти единствено сред учени. Тя всъщност представя сюжетите на повечето от най-популярните приказки, които знаем.



оригинална корица на книгата от 19 век
снимка: google.com

Тази влиятелна книга е публикувана през далечния 17-ти век, десетилетия преди „Приказките на майката на Перо“ и един век и половина от „Братя Грим“.

За да разберем защо е толкова специално, трябва да знаем малко за времето и мястото, където е бил изработен шедьовърът на Базиле. Още преди това трябва да сме наясно с важността на книгата.

авторът Базиле
снимка/източник: google.com

В края на краищата, ние можем да намерим някои от най-старите версии на популярни приказки като Рапунцел, Пепеляшка или Красавицата и звяра в Пентамерона.

Книгата – име, истории, влияние и герои

Една от най-популярните книги през 15-ти и 16-ти век е определено „Декамерон“ на Джовани Бокачо. Тя представя сто истории, разказани от десет души за десет дни. Такъв рамков формат с измислени хора/герои, разказващи измислени истории с поука, е бил популярен начин за създаване на приказки в продължение на векове. Същото важи и за историите на Шехерезада, които разказва ден след ден, за да спаси живота си. Базиле избира същия формат, но решава да напише петдесет, а не стотици истории, както е в Декамерона. Това логично води до неофициалното име „Пентамерон“ (т.е. 50 истории/приказки).

Събраните приказки на Базиле са публикувани в два тома. Първият се появява през 1534 г., а вторият – през 1536 г. Дори сестра му не се осмелява да използва истинското име на автора, така че е подписан като Джиан Алесио Аббатутис. Една от причините да остане непозната на по-широка публика е езикът на пентамерона. Книгата е написана на неаполитански диалект, с множество вулгаризми и много елементи, неподходящи за чувствителни уши.

Историите в книгата

Пентамеронът започва с разказ за принцеса Дзодза, която не може да се смее. Баща ѝ най-накрая успява да я накара да се засмее, но тя обижда една стара дама, която я проклина. За да се омъжи за принц, принцесата трябва да напълни със сълзите си една каната в рамките на три дни. Точно преди канаат да се напълни, Дзодза заспива и една слугиня завършва задачата вместо нея. Слугинята се венчае за принца, забременява и понеже бремеността ѝ е тежка, иска да слуша интересни истории. Така започва книгата, а историите една след друга стават все по-интересни, дръзки, забавни, поучителни и много описателни.

разказването на истории в Пентамерон
снимка/ресурс: google.com

Сред разказаните истории можем да намерим много от първите известни писмени версии на популярни приказни герои като Рапунцел (Магданозка), Снежанка (Слугинчето), братче и сестриче (Ненило и Ненела) и много други.

Въпреки подзаглавието (Приказка на приказките) тези истории очевидно не са предназначени за деца, защото в тях присъстват теми, свързани с коварни слуги, измяна между съпрузи, често насилие и измама. Но няма как да не отбележим, че те са и първата писмена колекция от приказки с по-голямата част от сюжетите, които присъстват в повечето страни, което прави Пентамерон много специално литературно съкровище.

Пентамеронът или Приказка на приказките е  най-важната книга, за която повечето хора никога не са чували. В историята се въвежда така наречения реставрационен сюжет, който в комбинация с фантастични елементи все още е в основата не само на приказките, но и на огромна част от фантастиката като цяло.

илюстрации от стара версия накнигата
снимка: google.com

Литературни майстори като Шарл Перо, братя Грим, Ханс Кристиан Андерсен, но също и Дж. Р. Толкин или Дж. К. Роулинг използват сюжети или герои от тази магическа книга. В този смисъл е редно да поставим името на Джамбатиста Базиле в групата на важни автори и творци, без които съвременната ни литература не би била толкова пъстра и интересна.

Книгата достигна до нас благодарение на чудесната работа на издателство Милениум. Може да я закупите онлайн на следния адрес.

Пожелавам Ви приятно четене и много вдъхновение!

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: