Не отлагай щастието за утре!

Цял живот търсим смисъла, а той е пред очите ни!

Вечно отлагаме. Мечтаната почивка, разходката през уикенда, думите на благодарност, които изникват пред очите ни, когато се разделим с близък приятел, отговорен за доброто ни настроение. Забравили сме да се усмихваме. Напук на съдбата и на сивотата на ежедневието. Забравили сме и сякаш да обичаме – не с думи, а с дела!

Отлагаме всичко в името на работа, пари, сигурност… Но нима те наистина съществуват! Не, ние им придаваме такава стойност! Смисълът не е да отлагаш това, което обичаш, очаквайки един ден работата да ти каже:“Браво! Радвам се, че пренебрегна себе си, семейството си, желанията и копнежите на душата, за да ми служиш!“. Това няма да се случи. И за да не се превърнем в съвременни роби, може би трябва да помислим кое е това, което ни кара да се чувстваме живи! И да спрем да го отлагаме.. за утре, за след година, или като се пенсионираме. Защото утре може да ни няма…

Отлагайки удоволствията от малките неща в живота, една сутрин се събуждаме неутешими. Безвъзвратно изгубили най-ценното, което не притежаваме – времето си! И подобно на парцалените кукли, движени от невидимата игра на детето, което играе с тях, се чувстваме някак празни. Непотребни и нежелани. „А сега накъде?“, питаме се и отговорът кухо мълчи в пространството. Как въобще стигнахме дотук?



щастлива жена
снимка: Pexels.com

Щастието в живота е….?

Какво е щастието в живота? Простичко казано истинският измерител на човешкото щастие е в това да правиш онова, което обичаш, заобиколен от хората, които те вдъхновяват!

Щастието като живота просто е! Само се случва, ако му позволим!

Спомням си една пиеса, в която участвах, когато бях в 11-ти клас в гимназията. Беше адаптация по „Декамерон“. Една реплика се е запечатала в съзнанието ми: „Животът просто Е!“. За да върна лентата назад, ще споделя, че в пиесата се проследява живота на едни хора в далечните време на чумата. Те се „крият“ от болестта и в опит да изпълнят времето със смислени занимания, си разказват различни поучителни истории. И точно тогава осмислят идеята, че животът е това, което ни се случва, въпреки всичко. Ние избираме как да реагираме в дадена ситуация и дали да позволим на негативните емоции да вземат превес и да ни връхлетят. За смисъла на живота, за това, което отлагаме, трябва да отделим време и да степенуваме. Да разберем кое ни е важно? Чии приоритети гоним? Собствените или на обществото? Какво искаме да ни се случи?

С какво ще променим живота си, ако продължим да работим като волове? По-богати ли ще сме? Не. По-щастливи? Не. Тогава защо? Защо продължаваме да правим неща, които не ни харесват, отлагайки онова, което обичаме?

Истината е проста, но не искаме да я поканим на чаша чай, за да я видим в очите. Търсим неуловимото, мислим, че имаме твърде много време, за да планираме, но това не е така! Нямаме време и не разполагаме с него. Защото сме затворници в собствените си глави.

Нека спрем да отлагаме:

  • любовта, която ни чака;
  • благодарността към живота;
  • думите, които искаме да изречем;
  • нещата, които искаме да направим от деца;
  • местата, които все някога ще посетим;
  • книгите, които не сме прочели заради липса на време;
  • хората, които не сме опознали, поради много ангажименти;
  • мечтите, които ще ни преследват до финала;
  • да бъдем подкрепа на някого, вместо да гледаме собствения си интерес.

По-добре да съжалявам, че съм го направил, отколкото да не съм опитал. В този смисъл не отлагайте срещата с родителите, нито спокойствието на дома. Работата няма да избяга. Винаги ще ви чака кротко в офиса. С нея няма да промените света, а и никой не го вълнува това. Но ако си останете у дома и обичате близките си, ще промените съдби. Ще направите света по-добро място!

Животът просто е… онези моменти, които ни карат да сме истински щастливи: среща със семейството, обикновени разговори, деца, планове за бъдещето, усмивките на хората, които обичаш! Знанието, че са добре и щастливи в твоята компания! Всичко това е животът! Не работата, не снимките, не ангажиментите, не външния вид. Животът е много повече от обвивка, той е смисълът, който му придаваме!

Истината е, че… Нямаме време! Затова нека бъдем щастливи днес!

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: