Моята голяма Любов – Берлин! – част 1

Ако преди заминаването ми за Берлин някой ми беше казал, че толкова много ще се влюбя в този магически град, щях да му се изсмея в лицето. Защото за мен Германия беше място, застинало във времето, някаква проекция на това, което съм учила в часовете по история и география в комбинация с новините по телевизията. А всъщност Берлин няма нищо общо с моите първоначални очаквания. Защо? Ще видите сами…

Берлин – градът, който очарова с всичко!

И макар тази статия да е с фокус моите преживявания и емоции в Берлин, ще споделя и малко за забележителностите и местата, които посетихме там. Всичко останало ще бъде нагледно описано в по-практическа статия на тема Какво да видим в Берлин.

И така, Берлин е пъстър калейдоскоп от нации, забележителности, включващи модерното и съвременното заедно с наследството на дългогодишната му история. Това, което научих за себе си, е че в Берлин няма как да ти е скучно. Винаги има нещо, което може да посетиш, да се изгубиш из малките улички, да се порадваш на пъстрите му паркове, да се вглеждаш във внушителните сгради или просто да поседиш на спокойствие, дишайки въздуха. Дори той е магически.

Може би единственото, което не ми хареса по време на престоя ни там, беше фактът, че магазините не работят постоянно, както в България. Да, голям минус, но безспорно и ние сме си доста разглезени 🙂

Ще разкажа малко повече за нашето пътешествие, което всъщност е още по-интересно и от самия Берлин (ако изобщо това може да бъде възможно).

Първи стъпки: София-Букурещ-Берлин

Заминавайки от София на 7-ми юни вечерта след работа, пътувайки към любимия роден град Русе, за да пътувам на другия ден за Букурещ, откъдето щяхме да хванем самолет за Берлин. Обичам да пътувам, защото възприемам самото пътуване като начин да опознаеш себе си. Да останеш насаме, да откриеш това, което е дълбоко скрито и невидимо за очите. И така, всичко беше като по часовник. На 8-ми следобяд потеглихме за Букурещ. Аз – редактор, преводач, копирайтър и още сто хиляди други неща, с които няма да ви отегчавам и още 13 души. Разнородна група от младежи и такива по дух, с които щяхме да се сближим безкрайно много през следващите 6 дни. Понякога съдбата те поставя в ситуации, които не очаквах, но от тях излизат най-големите приятелства и красиви спомени.

Излетяхме в 20:00 ч. от букурещкото летище със самолет на Райън еър и пристигнахме в Берлин към 22 ч. местно време. Докато пътувахме, имах щастието да съм до прозорчето и гледах как красивите бели облаци се разстилаха нежно из синевата. Когато доближихме Берлин, бях очарована от подредеността (изглед отгоре) и от зеленината, която се виждаше. Честно казано, не очаквах толкова голям град да е толкова зелен.

Берлин над облаците
Снимка: личен архив

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След като напуснахме летище Шьонефелд, хванахме влакче до нашия хостел и към 00:00 ч. уморени, но ентусиазирани за предстоящото, се отправихме към стаите и леглата. Защото ни предстояха серия от предизвикателства рано сутринта.

Пегасус хостел Берлин
снимка: личен архив

Тук е редно да вмъкна и целта на нашето посещение в Берлин. Любимата ми преподавателка от гимназията, която ми беше и класна, разработи проект, свързан с разпространението на посланията от Дневника на Ане Франк (Заветът на Ане Франк). Ученици от гимназията (а и не само) за няколко месеца успяха да препишат ръчно дневника на Ане – ден по ден, на немски език, демонстрирайки съпричастност и разбиране, доказвайки, че тя не е забравена. Заснет бе и филм, разказващ за стъпките по време на целия процес. Дневникът бе подготвен и от „Ане Франк Центрум“ в Берлин ни поканиха в деня на отворени врати, който всъщност е рождения ден на Ане – 12-ти юни. И така, всички ние, 13 на брой човечета, тръгнахме по стъпките на това еврейско момиче, което ни научи на толкова много неща, че едва ли ще ми стигнат символи в WordPress, за да ги споделя. А и всеки пази ревниво красивите спомени, защото не иска да бъдат откраднати или оброгани от времето, нали?

Берлин – ден 1 или по-скоро ден 2 – впечатления, размисли и емоции

Първият ден след пристигането ни станахме рано, за да закусим. Всички бяха недоспали и сънени, но това не попречи да бъдем завладени от ентусиазма на авантюристи. Какво ни предстоеше? Ранна пешеходна обиколка по Александърплац, Телевизионната кула, църквата „Света Мария“, фонтанът на Нептун, Червеното Кметство и един красив площад с множество магазинчета и типична германска обстановка. Очертаваше се прекрасен предиобяд. А времето беше идеално – дори твърде топло за Германия, но ние бяхме щастливи, че имаме възможността да се порадваме на слънцето.

Телевизионната кула на Алекс
снимка: личен архив
Църквата света мария
снимка: личен архив

 

 

 

 

 

 

 

 

Финиширайки по-рано от уречения час за обяд, решихме да си починем в сенките на едно кафене на Nikolajviertel. Там имаше сладкиши, десерти и всичко, за което можеш да се сетиш в този горещ ден. Успяхме да посъберем сили, за да продължим към нови начинания.

кафене в Берлин
снимка: личен архив

Разхождайки се по тези чисти и подредени улици, дишайки история, нямаше как да не се запитам: „Защо, по дяволите, чак сега посещавам Германия?“. Толкова много бях изпуснала предвид нагласата си. Нищо, от това, което си мислех, не беше вярно. Нито Берлин се оказа огромен и мръсен, индустриален град като София. Нито хората бяха зли и нелюбезни. Напротив, бяха си съвсем нормални, дори говореха английски. А навсякъде – чисто, подредено, уредено. Транспортът цепи секундата на две, храната – евтина като за чужбина. Обслужването – повече от прекрасно. И всеки е спокоен, няма нервни, да те блъскат и псуват, дори в метрото, където постоянно имаше поток от хора. Но така е – друг свят, други нрави.

Нямаше как да не снимам забавните надписи, които се появяваха, докато минавахме покрай различни кафенета. Те гласят: „Колкото повече тежиш, толкова по-трудно е да те откраднат. Бъди в безопасност – яж чийзкейк“ или „Не бъди слаб и нещастен! Бъди щастлив и яж чийзкейк!“. Жалко, че точно там не опитахме чийзкейка. Може би неслучайно го рекламират толкова.

забавни надписи из улиците на Берлин
снимки: личен архив

След като изпълнихме всичко от списъка в комбинация със солидна доза снимки почти навсякъде, кои от кои по-неуспешни, се отправихме към едно вкусно местенце за обяд (BrauhausGeorgbräu“).

Близо до реката, под огромни зелени чадъри на сянка се ръкоположихме със скърцащи стомаси в очакване на германския специалитет – свински джолан с пюре от грах, зеле и картофи. Към него имаше и местна бира. Храната успя да ни върне силите, докато крачетата ни морно си почиваха, но… в знойния следобяд дали от бирата, или от умората, някак си натежахме, а клепачите започнаха да се притварят. (Споделям ви една снимка, за да ви дразня. Джоланът беше ОГРОМЕН. Задължително го препоръчвам за всеки, който посети Германия).

вкусен немски джолан
снимка: личен архив

 

Държа да отбележа, че предвид това, че бяхме огромна група, изхранването ни беше предизвикателство. Почти нямаше заведение, което да ни приеме в този със състав. Затова се наложи предварително да изготвим списък и да резервираме места за хранене, защото в противен случай щяхме да стоим гладни (а програмата ни беше гъста и едва ли щеше да е приятно на гладен стомах да щъкаме из този очарователен град).

Остатъкът от следобеда прекарахме в един парк, където на сянка си почивахме и щастливо храносмилахме огромните порции с джолани.

 

 

Посетихме и мястото, където се е издигала прочутата Берлинска Стена, причина за множество разделени семейства и нещастия. Днес Gedenkstätte Berliner Mauer само пази спомена от ужасите, случили се преди 89-та година на това място, където се разделя Източен и Западен Берлин. Макар реалната стена да липсва, на нейно място има изградени метални пръчки, които да напомнят за миналото. Защото миналото трябва да се помни, още повече когато е съхранило ужаса на човечеството.

Силно впечатление остави у нас това място. Сякаш все още се усещаха изтерзаните човешки съдби, заключени между вчера и днес. След като си тръгнахме, не бяхме същите.

После посетихме Wittenbergplatz и КаДеВе (KaDeWe) – съкращение от немски универсален магазин или нещо подобно. Като нашия ЦУМ, но много по-лачен. Имаше и от пиле мляко. А ние се качихме до самия му връх, за да ползваме тоалетната. Така е – като е горещо, много вода, много тоалетна 🙂 Забравих да спомена, че в Германия навсякъде тоалетната е бецален (т.е. плаща се – от немски език). 50 евро цента и си щастлив да ползваш чиста тоалетна, която се обслужва най-често от българи. Ирония, нали!

След това се разходихме до църквата на Кайзер Вилхелм, след което посетихме Europa Center, където видяхме и известният The Flow-of-Time-Clock на Bernard Gitton. Няма да се впускам в подробности за него, може да прочетете малко повече инфо тук.

След кратката почивка в Мола, се отправихме към Източната Галерия, където гъмжеше от хора. Това интересно място всъщност е мемориал, напомнящ за разделението, съхранил графити на известни и не дотам популярни автори. Несъмнено, най-интересната картина бе със заглавие „Сред тази смъртна любов“ от Димитри Врубел – целувката на комунистическите лидери на Съветския съюз и ГДР Леонид Брежнев и Ерих Хонекер. Останалите картини бяха толкова пъстри, интересни и някак истински, че ни се прииска да ги снимаме, дори да влезем в тях.

Източната галерия в Берлин
снимка колаж: личен архив

Тъй като времето напредна, не можахме да посетим Зоологическата градина. С морна крачка се отправихме към хостела, където гладът ни бе залъган с дюнери и бургери на 2 крачки от стаите ни. По-късно това място се превърна в отправна точка на срещите ни. Чак се чудя как не ни изгониха, защото стояхме прекалено дълго, вдигайки шум, типично по български.

Още едно допълнение. Всеки бе подготвил информация за дадена забележителност в Берлин и щом достигнехме даденото място, започваше любезно да споделя наученото.

Берлин – ден 3

Потстдамерплац, алеята на звездите, Мемориала на Холокост, Брандебургската врата, Рейхстага и какво ли още не…

Ден 3 от нашата обиколка из Берлин обещаваше да е слънчев и топъл още от сутринта. Набързо закусихме, преговорихме плана и хоп-хоп към метростанция Weberwiesse за първата ни забележителност за деня – Потстдамерплац.

Потсдамерплац снимка
снимка: Зорница Николова

Почувствах се като в Ню Йорк. Никога не съм предполагала, че и в Германия има толкова внушителни и красиви сгради. И някак… подредени, всичко е изчислено до милиметри, но не натрапчиво, а напротив – креативно и естетично. Може би не ме разбирате, защото трябва да го преживеете.

Потстдамерплац и гарата
снимка: личен архив

Минавайки покрай Панорамата, се изкушихме да се качим. Не помня колко етажа си, нито колко струваше входът. Помня само емоцията да погледна града отвисоко. Да видя зеленината, правилните фигури, образувани от подредбата на сградите. Помня усещането да се чувствам свободна, а под мен градът да диша, скрил в пазвата си предизвикателства, които бях готова да поема. И макар да ме е страх от високо, този път смело погледнах надолу, мечтаейки да съм птица. Защото всеки ден ще имам възможността да гледам отвисоко, без да губя перспективата си за нещата.

Берлин от високо
снимка: личен архив

Може би си струва да се качите на Панорамата рано сутрин или при залез, за да уловите нюансите на небето. Само че тя отваря в 10:00 ч., така че първият вариант се изключва…

поглед от панорамата
снимка: личен архив
Зелен Берлин
снимка: личен архив

След като слязохме от Панорамата, се отправихме към съседната улица, където се намира така наречения булевард на звездите. Какво представлява той? Като Алеята на славата в Холивуд, и тук има звезди с имена на известни немски актьори. Приятно и интересно място, което ни отведе и до парка, близо до Мемориала на Холокост. В парка отдъхнахме за малко, събирайки сили за Мемориала.

Мемориалът на Холокоста 2
снимка: личен архив
Мемориалът на Холокоста 1
снимка: личен архив

Каквото и да кажа за Мемориала, ще е недостатъчно. Потискащо място, наподобяващо гробница, сиво и грозно, напомнящо за ужаса от онези времена. В началото си мислех, че това е необичаен паметник. Но като постоях малко точно там, загледана в 2000 правилните сиви блокове с различна големина, наподобяващи лабиринт, разбрах. Черният и мрачен свят на Холокоста, пресъздаден в този лабиринт на отминалото, е там, за да ни напомня за него. За това, че не трябва да позволяваме на безмилостната жестокост и жажда за власт да предизвикват такива безчинства. Надявам се, че всеки посетил това място, си е дал сметка за истински важните неща. Мен лично ме разтърси из основи. Дори вечерта сънувах, че съм там, но това е плод на друга тема….

Портата на света Берлин
снимка: личен архив

След преживяванията на Мемориала следва Бранденбургската врата (Портата на света – символ на Берлин), а след нея дойде време за купола на Райхстага (Парламента). Преди това хапнахме набързо в близкия мол, където също имахме резервация.

Парламента Берлин
снимка: личен архив

По време на обиколката в Райхстага времето вече започна да дава сигнали, че ще се разваля. Още по-време на задушевната ни разходка из купола, усетихме фините капчици дъжд, които се пропускаха през отворения таван.

Купола на Райхстага
колаж: личен архив

Отново поглед отгоре. Берлине, обичам те! Толкова много зеленина, възможности за красиви гледки и спокойствие. Благодаря ти!

Златната Елза
снимка: личен архив

След Райхстага се отправихме към Златната Елза – Колоната на Свободата в Берлин. За съжаление, точно когато стигнахме до нея, започна да вали. Скрихме се в подлеза точно под купола ѝ и чакахме да спре. Беше толкова романтично да слушаш как капките дъжд падат по горещата земя. Съскащият звук още се прокрадва в съзнанието ми. Може би тогава за първи път не роптаехме, че вали. Бяхме като омагьосани – дали от Берлин, или от цялото ни преживяване заедно, все още няма идея. Но ще го помня дълго.

Скрити от дъжда
снимка: личен архивPexels.

Като понамаля, се отправихме към стълбите за полите на Елза. Отново искахме да видим града отгоре. А и как не – Берлин след дъжд е неописуемо красив! Заслужаваше си всичките 240 стълби, които дори аз изкачих, макар да умирах от страх. Там горе е друг свят. Свят на мечти, красота и сбъднатости!

След като слязохме невредими и почти изсъхнали, решихме да се реорганизираме на различни групи. Една част от нас се върнаха в хостела, защото бяха уморени. Други – решихме да посетим изложба на Салвадор Дали, за която бяхме разбрали малко по-рано. Повървяхме до следващата станция на метрото, а дъждът почти спря. Ах, този берлински дъжд – не е като софийския. Приятен, нежен и толкова успокояващ! Качихме се на метрото и след като за кратко изгубихме част от групата, за да се намерим отново, продължихме по задачите си. А нашата група – гладна за културни събития, посети изложбата на Дали в центъра на Берлин.

Не съм и предполагала, че изложба може да ме впечатли толкова. Още като ученичка симпатизирах на Дали. Дали защото беше луд, подобно на мен, или просто защото го намирах за безкрайно креативен и интересен, не знам. Но 5-те зали, които посетихме в постоянната му изложба в Берлин, бяха много интересни.

Понеже бяхме много гладни, а и не ни се прибираше, решихме да отскочим до Алекс (Александърплац), където да хапнем вурстчета с къри и ледена бира. Някои от нас дори затапиха със сладолед. Много е вкусен.

Прекрасен финал на вечерта, която завърши в дюнерджийницата, тъй като нищо друго не работеше.

За всичко останало, което предстои – очаквайте част 2.

А дотогава – „Прост!“ („Наздраве“ – превод от немски език) 🙂

немски бири
снимка: Зорница Николова

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: