Невъзможности…

Тихо е.

Чува се единствено ускореният ритъм на сърцето ми. Подобно на ято сплашени гълъби, отлитащи в безкрайността.

Тъмно е. А нощта чертае лунна пътека по небосвода.

Сякаш тук-там почти невидими капки сребро изпълват пространството.

Уж съм затворила очи, а пак те виждам да се усмихваш. Някак далечен, неуловим.

С поглед нежно обхождам тръпчинките ти и жадно измервам всеки твой дъх.

С блестящи очи докосвам устните ти, галейки ги сякаш ми принадлежат.

***



Сепвам се. Пак съм бленувала.

Невъзможности.

Аз+Ти=Ние?!

Това е невъзможност!

Ти нали не съществуваш….

Всичко е измислица, добре скалъпена история в моята болна глава.

Защото ти не съществуваш и не се познаваме.

И едва ли някога ще се срещнем.

 

 

Прочети още:

Любов е да обичаш без да очакваш…

Посетете нашата фейсбук страница за още интересни неща

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: