Открий какво обичаш и го остави да бъде щастливо!

Има хора, които толкова лесно заобичваш, че когато си тръгнат, отказваш да осъзнаеш, че вече не са част от живота ти. А може би никога не са били?

Има хора, след които не сме себе си. Ходим, а сме като призраци, дишаме, храним се, а сякаш сме някъде другаде. В полусвета между мечтата и реалността. Говорим, а мислите ни са другаде, отвеяни от разбитите очаквания, че нещо може би ще се промени. Поне този път. За разнообразие. Истината е, че има такива хора – урагани, след които нищо не е същото. И ние сме същите, макар да се опитваме да запълним празнините и смело да продължим напред.

Животът е дар, казват. Трябва да живеем сякаш всеки ден е последен. И да е знаем какво крие дългоочакваното утре. Само че… смисълът на живота идва с обичането, с отдаването на душата на друго човешко същество. И магията се случва, когато то отвърне със същото.




Истинското щастие идва, когато този, когото обичаш, обича теб!

Понякога се чувстваме като разминаващи се влакове, чиято единствена точка на пресичане е гарата. Единият тръгва оттам, откъдето другият се връща. И все не ни достига време, някакви си секунди, да се опознаем, да се докоснем, да се обичаме… Преминаваме празни през пространство с единствената мисъл, че този, когото обичаме, принадлежи на някой друг. И всъщност, и с нас е така.

Колко пъти сме се замисляли за онези, на които причинява болка с безразличието си! Просто е – всеки е влюбен в някой, когото не може да има! Може би затова се влюбва в него. Може би така е създаден света. За да ни напомня, че всъщност не сме съвършени, а напротив – колкото повече живеем, толкова по-малко откриваме смисъла на съществуването си. А е толкова просто.

когато обичаш някого

От малки ни учат, че истинската любов не познава граници, че е споделена, само че никой не ни учи, че ще се разминем с нея, понякога на милисекунди. Не ни учат и че тези, които обичаме, няма винаги да ни отвръщаш със същото. Че често ще са урок за нас, но това не трябва да ни спира да греем ярко. Защото там някъде, в тъмнината, се крие истината за нас. Онова, което сме търсили, и в процеса на пътуване сме открили.

Но не можем винаги да се страхуваме, че ще бъдем наранени, изгубени, пренебрегнати. Трябва да открием онази вътрешна сила у себе си, с чиято помощ ше продължим напред въпреки всичко и всички.

Когато се страхуваш от високо, единственият начин да пребориш страха е като се гмурнеш в него. Изкачи се високо и погледни надолу. Виж колко незначителни изглеждат проблемите ти от тази перспектива.

И в този ред на мисли, дори да е свършило, радвай се, че ти се е случило. Радвай, се че си способен да обичаш. Макар и често неправилните хора…

Буковски е казал: „Открий какво обичаш и го остави да те убие“. Аз бих казала, че не е нужно да се стига до крайности. Любовта сама по себе си не е деструктивна сила. Тя е светлина, смисъл, даряваща живот. Затова, открий какво обичаш и го остави да бъде щастливо!

 

 

Прочети още:

5 типа любов, които ще изпиташ, преди да срещнеш единствения

Посетете нашата фейсбук страница за още интересни неща

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: