Има ли срок на годност приятелството?

Приятелството е като онзи вкусен италиански сладолед във фунийка, който всички си купуваме, когато е много топло. Първоначално, очакваме да ни разхлади. После, искаме да ни достави удоволствие, след това обаче, се оказва, че сме се полакомили. Купили сме си повече, отколкото можем да изядем. В паниката, породена от прозрението, вървейки по претъпканите градски улици, някой неволни ни бута, и част от сладоледа пада на паважа. Ако ли не, със сигурност ще се разтопи в ръцете ни…

Огорчени сме, разочаровани, стъписани. Само че, дълбоко в себе си сме знаели от самото начало, че така ще се получи…

снимка: Pexels.com




Приятелство и срок на годност?

Какво означава едно приятелство да има срок на годност? Има ли такова, което не изтича? Може би трябва да се запитаме от кого зависи това.

От мен. От теб. От нас. С всеки наш дъх. Но винаги се появява тънкият момент, в който прозираш, че някак си ти си този, който влага повече. Тогава изведнъж спираш да бъдеш сляп. Широко отваряш очи и осъзнаваш, че хилядите пъти, когато си се жертвал, е било някак неоценено или напразно. А може би хората вече те приемат за даденост. Да, истината е, че и в приятелството, както в любовта, даденостите автоматично биват отхвърлени. В момента, когато някой те приеме за даденост, ти го усещаш. И бягаш. Огорчен, основно от себе си. Че си вложил нещо някъде, където не е трябвало. За пореден път.

Но такива са житейските уроци. За да знаеш другият път кому да даряваш от времето и сърцето си.

снимка: Pexels.com

Наивно е да вярвам, че щом аз ти давам частица от себе си и ти ще ми дадеш….

Майка ми често казваше, че трябва да се освободя от очакванията си към хората. Защото те никога няма да ги покриват и ще бъда разочарована. И беше права…

Не всичко в живота е въпрос на баланс. Да, иска ни се да даваме и да получаваме, макар да не е в това смисълът. Всички книги за самоосъвършенстване твърдят, че е важно просто да даваш. Но понякога…. понякога си изчерпан, уморен, покрусен, ограбен и нямаш нищичко за даване.

И точно тогава, когато се чувстваш изцеден емоционално, от липсата на присъствие, от липсата на разбиране, от неспирните опити да те променят, да те поставят в „общия обществен калъп“, неусетно идва въпросът: „Струва ли си?“

Какъв е смисълът да знаеш, че има някой, но той никога не е там за теб? По-добре да знаеш, че няма никой. Или че Ти си този Някой за себе си (не е случайна популярността на израза: „По-добре сам, отколкото зле придружен…“).

И може би в този момент си даваш сметка, че няма да правиш повече компромиси със себе си. Че защо да го правиш? Някой друг прави ли компромис със себе си заради теб? Естествено, че не. Нима не си важен, нима не заслужаваш да бъдеш оценен?

Съвет: ако някой не те търси, то е защото не иска, а не защото не може! Спести си огорченията. И продължи напред.

Всичко в живота има срок на годност…

В живота всичко е постоянна промяна. На работа, на жилище, на призвание, на гардероба, стила, дори на хората в живота ни. Може би не сме създадени да бъдем моногамни. Може би в развитието си като личности не търпим еднообразието, било то във връзки или отношения с приятели. Всичко се променя, както и ние. Това, което преди сме обичали, вече презираме. И е нормално.

Все по-често се случва да скъсяваме разговорите си. Ако ги има. Рядко се вълнуваме защо някой е казал нещо, дали ще съжалява след това за изреченото. Все по-често мълчим след думите на важен за нас човек. Безмълвни, в очакване бурята да отмине.

Крием се от неудобни теми, оправдавайки се с работа, ангажименти, стрес. 

Често игнорираме телефонни обаждания, мейли, дори чат разговори. Причината е ясна – онези, които ни търсят днес, не бяха там за нас, когато ние имахме нужда.

Колкото повече растем, толкова по-силно осъзнаваме, че все по-малко хора ще има в живота ни. Защото не се променяме, а се разкриваме. Но само за онези, които вярват, че държим на тях.

Ако те има за някой, той ще те намери. С думи, с телефонен разговор, с мейл, с цвете, с шоколад, с тъпо оправдание, само и само за да те зарадва. С всичко останало се сбогуваме. Бавно и сигурно, но необратимо…

снимка: pexels.com




И животът има срок на годност… но е важно как живеем, нали?

Като всяко нещо в живота, и приятелството има срок на годност. Хората се променят, а то се изчерпва. Също като любовта. В преходния свят на преходни хора, нормално е ценностите също да са преходни.

Тъжно, но факт. И вместо да роним горчиви сълзи за това, което си е отишло, длъжни сме да се радваме, че все пак ни се е случило!

Защото приятелството е като цветна градина. Цветята няма да оцелеят, ако не ги обгрижваш с внимание ежедневно…

снимка: Pexels.com

Прочети още:

Ще сме приятели, докато не ме ядосаш…

Посетете нашата фейсбук страница за още интересни неща

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: