Принцът vs. Злодеят?!

Всяка приказка има щастлив край. Героят е спечелил сърцето на принцесата, симпатиите на публиката, голямата награда, овъзмезден е, а кралството 3 дни яло, пило и се веселило. Злодеят е наказан, или се е покаял, изживявайки катарзис, а моралният аспект не е чужд на никого.

Щастливият край или така нареченият „happily ever after“ завършен на почти всяка история винаги съществува.

НО…

Винаги има едно „НО“ в живота. Какво става със злодея след края на историята? Превръщайки се в добър, осъзнавайки грешките, не губи ли частица от себе си, насилствено променен от социума? А уж всеки имал право да бъде себе си.

Понякога самите ние сме злодеи. Да, точно  като онези от приказките. Може би неслучайно съществуват хора (включително и аз), които винаги харесват лошите герои. Това прави ли ни лоши? Или по-скоро различни…

Какво ако повече симпатизираме на злодея в приказката? Нима и той не притежава романтичен ореол? Или качества, достойни за уважение, като например неподправеност, хитрост, борбеност да отстоява целта си, макар и не толкова морална? А и без него, какъв би бил героят? Нищо и никакъв селски дръвчо 😀

Нали всяка история трябва да има две страни – добра и лоша? А и всеки от нас действа като злодей в дадена ситуация. Може би сме злодеи за някого, когато се опитваме да построим собственото си щастие върху чуждото. А може би постъпваме като типичен ренесансов злодей, когато с хитрост се мъчим да се харесаме на някого, било то от куртоазия, за да си намерим по-добра работа, за да се харесаме на някого, защото той е важен за нас.




Всеки е злодей по един или друг начин. В една или друга постъпка, в различните етапи от живота си. Да си герой е лесно, всеки го очаква от теб. НО да си злодей – изисква се сила на характера, воля, и да оправдаеш всички очаквания. Защото дори злодеят накрая преживява катарзис…

И все пак, няма как да не се запитам: кому е нужно да поставяме всичко в рамки? Добро, лошо, красиво, грозно – етикети. А всъщност всичко прелива, всичко зависи от ситуацията… Всичко е променливо, като самия живот!

 

Прочети още:

В очакване на чудо…

Посетете нашата фейсбук страница за още интересни неща

 

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: