Просто петък вечер…

Петък вечер е.

Всеки е нанякъде. Чатът лениво дреме отворен на браузъра. Телефонът мълчи. Времето е някак притихнало. И нищо вече няма значение. Просто обикновена петък вечер.

 

петък вечер
снимка: Unsplash.com

Някой е някъде. С някого. Без да го споделя със света, запазвайки красотата на събитието само за себе си. Сякаш спомените могат да бъдат откраднати.




Петък вечер е. И аз си седя сама. Пръстите ми нежно докосват тъмните протрити клавиши на стария лаптоп в опит да създадат чудо. Моето чудо. Чудото на твореца. Самотата е второто име на твореца, помислих си.

За да твориш, трябва да си празен, самотен, лъган, изоставян, пречупван. И някак си да си успял да съхраниш парчетата. Да продължиш.

Просто една обикновена петък вечер. Окъпана в спомени за бъдещето. Опорочени от цветовете на миналото.

Сънувах ли в минало време?

Няма значение, при писането всичко е възможно.

Ако напиша: „И той я обича“, то несъмнено ще е така…

Но само в моя текст!

Една обикновена петък вечер, в която може би си някъде там, с някого.

Смееш се на тъпите шеги на хората, а светлините нежно галят лицето ти.

Може би си облякал най-новата си риза, а косата ти мирише на сол и море. Очите ти блестят в очакване на това, което предстои…

Може би си някъде там и дори не подозираш за мен.

Не си ме срещнал още, а може би сме се подминали някъде там, по дългия път…

А може би и ти като мен си самотен и си в очакване…

В очакване да се срещнем, някога някъде…

Може би… но е само петък вечер.

Уморено затварям очи и позволявам на мечтите да станат реалност!

 

Прочети още:

Когато поканиш Самотата в живота си…

Посетете нашата фейсбук страница за още интересни неща

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: