Когато поканиш Самотата в живота си….

Самотата – модерната болест на 21 век

Ако някой ми беше казал преди 10-тина година, че ще пиша за самотата от лична гледна точка, щях да му се изсмея в лицето.  Може би тогава не съм го осъзнавала като проблем, а с течението на времето се сблъсквам все повече с подобен проблем.

Хората са нещастни не защото нямат пари, а защото са самотни. Самотни са в дома си, в семейството, на работното място, при приятелите си. Самотни са, дори когато са със себе си. И от тази самота идват всички проблеми.

страхът от самотата
снимка: Pinterest.com

Какво правим, за да сме по-малко самотни?

Нищо. Абсолютно нищо. Самотата ни покосява като чумата през Средновековието. Все по-малко общуваме, все по-малко се интересуваме. Все по-малко намираме нещо смислено, което да ни заинтересува, да ни развълнува. Да ни накара да се чувстваме истински живи. Един приятен диалог на смислена тема може би ще промени сивотата, ако има с кого да го проведем.

Спомням си книгата „100 години самота“ на Маркес, която бях започнала да чета на няколко пъти. Така и не я завърших, защото самотата между страниците ми дойде малко в повече. А може би тя вече е била част от живота ми, от ежедневието, от всички онези хора, с които се сблъсквам на път за работа, в магазина или в собствената си душа.

Може би самотата ни обездушава, прави ни като парцалени кукли, без емоции и чувства. Не умеем да се влюбваме, да се радваме, да търсим красивота. Все сме тревожни, все сме тъжни и самотни. Но какво направихме, за да го променим? Кого потърсихме? Отговорихме ли първо на себе си защо се случва така?




Душевен санаториум за самотни души

Уж сме с някого, а сме сами. От страх не пускаме това, което имаме, макар да знаем, че там някъде ни чака по-добре. Страх ни е от горчивия вкус на самотата. Знаем какво е усещането ѝ по кожата, както и черният ѝ цвят, обезцветил дните ни. Когато си сам и самотен е най-страшно. Защото и да искаш, няма къде да се скриеш от самотата.

Има ли места за самотници?

Има ли места за самотници? Там, където могат да се срещнат и да се запознаят? Едва ли, никой не изпитва необходимост да опознава други хора, да споделя, да се разкрива, да кърви душевно пред друго човешко същество. Защото е по-лесно да си скрит зад маската на безразличието и беземоционалността. По-лесно е да поканиш самотата, защото тя някак е станала твоя спътница.

самотници
снимка: Pexels.com

И макар всеки да се е затворил в собствения си душевен санаториум с един-единствено вход – само за влизане, все пак ми се иска да вярвам, че в бъдеще ще има места за самотни хора. Такива, които се нуждаят от топлината на взаимоотношенията, от емоциите при неприкритото общуване, без технологии и условности. Място за онези хора, които ценят времето, прекарано с друго същество.

 

Прочети още:

Колко стъпки са ти нужни?

Страхът от общуване със себе си

Посетете нашата фейсбук страница за още интересни неща

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: