А ти за какво мечтаеш?

Когато бях по-малка, все ме питаха за какво мечтая? Сякаш мечтите имат физическо изражение. Не си спомням отговорите, които съм давала, но си спомням въпроса. Защото, може би, той е много по-важен от отговорите…

Години по-късно, една сутрин в началото на дългата работната седмица, докато си миех зъбите и гледах умореното си лице в мръсното огледало в банята, се запитах: „А ти за какво мечтаеш? Кое е онова, което кара сърцето ти да прескача? Да, същото, от което не можеш да си поемеш въздух, усещайки напрежение в мускулите, сякаш ще се пръснат?

а ти за какво мечтаеш
снимка: Unsplash.com

Загледах се по-внимателно. Кое беше нещото? Какво търсех и какво исках?

Спомних си детския въпрос. Тогава отговарях на секундата, без колебание, а сега… Чудех се.




А ти за какво мечтаеш?

Истината е, че мечтаех за различни неща, кое от кое по-откачени.

Мечтаех за това да имам време за себе си. Да се затвoря за месеци наред сама вкъщи и да пиша, да пиша, да пиша, толкова много да пиша, че чак пръстите ми да хванат мазоли. Да забравя за света и за неговата суета и да я напиша тази дълго мечтана книга.

„Внимавай какво си пожелаваш“, напомних си. „Ще вземе да се случи!“.

„Добре, добре! Ще е по-реалистично този път.“

Ами, мечтая си… за световен мир. Да бе, глупости. Не се изкарвай толкова благородна. Всички имаме грехове, и всички сме егоисти, през повечето време – напомни ми вътрешното гласче. На разума или може би на нещо друго…

Правилно, нека не се правя на това, което не съм. Добре, да видим. За какво мечтаех? За пътувания? Тц, бях пътувала доста и вече не ми беше така интересно. За нова работа, пари, кола – тц, това никога не ми е било приоритет. Материалното ме отблъсква.

Смяна на средата? Не, това също не го искам. Обичам си живота, но сякаш нещо му липсва. Щипка от тайната подправка, с която всичко за миг ще придобие цвят. И вкус! Като онази билка „кихни сладко“ от приказката за Дългоноско и гъската Мими, която слушах като дете на любимия грамофон. Ех, какви времена бяха!

Може би време? Да, точно така – време. Време, прекарано с подходяща компания. С хора, с които можеш да си говориш с часове за всичко, и пак да остане нещо недоизказано. Хора, които ще те разбират с половин уста, или поне, докато мълчиш (в моя случай това няма как да стане) 🙂 Защото не мълча, често. Може би само докато спя.

ти за какво мечтаеш
снимка: Unsplash.com

Да, мечтая си за време, прекарано с подходящите хора. А ти за какво мечтаеш?

П.С. Важно е да успеем да дефинираме мечтите си възможно най-кратко, точно и ясно, за да се сбъднат! Колкото по-точно е желанието, толкова по-голям шанс има да се сбъдне…

Прочети още:

Страхът от общуване от себе си

Сайтовете за запознанства – новата комуникация?

Коя е твоята дума?

Посетете нашата фейсбук страница за още интересни неща

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: