Страхът от общуване със себе си

Защо съществува страхът от общуване със себе си?

Във време на непрекъсната дигитална комуникация сме все повече откъснати един от друг. Може би по-малко слушаме, а повече говорим; по-малко обсъждаме, отколкото да разсъждаваме и да гледаме детайлите, жестовете, малките неща… а може би повече следим външното, отколкото да задаваме въпроси, споделяйки онова, което ни тревожи…

Страхуваме се да общуваме с другите. И най-вече със себе си.

Не искаме да отворим онази прашна врата към себе си от страх, че това, което ни очаква зад нея, е мъгливо, неясно, несигурно, непознато. И това ни плаши. Спира дъха ни, изваждайки най-тъмната страна от съзнанието ни на показ. Страхът от общуване със себе си ни парализира и ни прави подвластни на чуждия контрол, чуждите мечти и очаквания…




По същия начин не желаем да общуваме и с другите. Страхуваме се да не бъдем отхвърлнени, а може би за пореден път.

страхът да общуваме със себе си

Крием се зад маската на безразличието, казвайки си: „Това не ми е нужно, нали си имам еди-какво си“. Затваряме си очите с думите: „Не си струва! Не си подхождаме, трудно е…“ и продължаваме по пътя си. Често сами и често неразбрани.

А може би общуването с другите отключва емоции, от които се крием? Грижливо залостени спомени в прашния килер на съзнанието ни, от които се крием, подобно на дявола от тамян. Защо ни е да чувстваме, ако можем да страдаме по-малко? А нима всяко изпитано несподелено чувство не е страдание?

страхът като форма на контрол

 

Прочети още:

Обичам истинските хора, а те са на изчезване…

Синият пуловер

Когато „Аз и Ти“ ставаме „Ние“

Посетете нашата фейсбук страница за още интересни неща

marielasv89

Мечтател, писател, читател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d блогъра харесват това: